Когато Таня Петрова - Зази отговоря на отворената обява от френски танцов колектив за набиране на непрофесионални жени-танцьори, тя е наясно, че поема двуседмичен ангажимент, който ще кулминира с живо представление на съвсем истинската сцена “Дерида” в София. Това, което няма как да предвиди е, че в хода на експеримента, тя ще преоткрие тялото си, ще се свърже с емоциите си и, под напрежението на заключващия спектакъл, ще трябва да изрази цялата тази новопридобита уязвимост пред публика.
Зази разказва за преживяването и имплицитно ни подканва да се впуснем в нещо необичайно, нещо извън ежедневното - хем страшно, хем в безопасния свят на изкуството.