DUNE – БЪЛГАРСКИ ФРАГМЕНТ
публикация: 23.04.2025
“I don’t rush theprocess, I trust the process…
I don’t try my best, I just do and know it’s enough…
I don’t scream to be heard, I know my whisper can be most powerful…”
С тези думи, писани от Пламена Чотова - една от участничките - и подарени на саундтрака към спектакъла, започва 30-минутното представление “DUNE – български фрагмент”, създадено от френската Compagnie Volcà. Самата Пламена пристъпва в непрогледен мрак, водена от пламък на свещ. Докато търси пътя си, докато следва процеса, тя се препъва и пада, но винаги устремена в пламъка, който угасва няколко минути по-късно от собствената ѝ ръка. “Това, че се лутам, не значи, че съм изгубена…” С това женско обследване на мрака, границите и пазенето на светлината започва експериментът DUNE.
КОГАТО ЖЕНИТЕ ГОВОРЯТ С ТЕЛА, А ТИШИНАТА
ТАНЦУВА
Спектакълът няма амбиция да впечатлява. Насочен е навътре. Да, поставя женското тяло в светлината на прожекторите, но го връща обратно при самата жена - в нейна полза и в нейна чест.
Темата за феминизма присъства (или пост-феминизъм, в какъвто вярвам, че живеем) със своите превъплъщения съобразно контекста.
“DUNE” започва като съвременен танц на хореографките Малу Редарес и Лиди Бойстън. Преди две години в партньорство с театър El Hamra и с подкрепата на Френския институт, Volcà го развиват в “DUNE – тунизийски фрагмент”, посветен на жените и тяхното място в съвременния свят. Целта не е просто да се пресъздаде нещо вече съществуващо, а да се роди нещо ново с участието на 14 танцьорки от Тунис, от любителки до професионалистки, с техните жестове, истини и енергия. Хореографията е преосмислена, движенията – наситени с културните пластове на мястото, а посланието – обогатено от личните срещи и разговори между французойки и тунезийки.