В рамките на двуседмичен уъркшоп българските участнички, повечето от които никога нестъпвали на сцена, се включват в процес на колективно създаване. Присвояват си хореографията, като ѝ придават нов смисъл, нова плът. Използват телата си – меки, силни, наранени, но освободени от срам – за да разкажат история без украси и орнаментика.
За мен това не бе просто културно събитие. Това бе необходимост. В свят, който често говори вместо жените, тук жените сами взеха думата – без глас, но с пълно присъствие. Публиката превърнаха не просто в зрител, а в свидетел.