При извличането на
етажните планове Боряна трябва педантично да проследи движението на камерата, да
се спре на определени кадри, да изследва мащаби. В този процес тя изглежда един
филм десетки пъти и се запознава с него в дълбочина, която сигурно липсва на много
от хората на самата снимачна площадка. Но тази работа не е без своите
фрустрации. В някои случаи къщите не съществуват, а са макети, които нямат архитектурна
връзка; друг път тя е прекъсната при монтажа.
При срещата с подобни
затруднения, когато е възможен, контактът със сценографa е безценен. Специално
за „Тар“ обаче Боряна провежда свое разследване и се натъква на истинския
апартамент, където е сниман филма. Сградата, нацистко творение от 1942
г. построена като противовъздушно убежище
в центъра на Берлин, сега е собственост
на семейство Борос. Кристиан и Карен Борос са превърнали бункера в галерия за съвременно изкуство на
четири нива, помещаваща
колекцията им, която включва работи
на Ай Уейуей, Дан Во, Елизабет Пейтън, Волфганг Тилманс, Тобиас Ребергер, Олафур
Елиасон и др. Достъпът до галерията е възможен единствено с екскурзовод.
Семейството живее
в мезонета на върха. Когато
сравнява стаите от „Тар“ с тези от реалния живот, Боряна установява, че много
малко от оригиналните мебели и предмети са променяни за снимките по филма. Съпоставяйки
кадрите горе, тя може не само да изгради с по-голяма точност плана на
апартамента, но и с чиста съвест да добави обекти към картината.