Текст: Антония Начева
Публикация: 11.06.2025
„Нека ви улесня. Сложете ме където искате: заблуден социалист, беззъб хуманист, наивен романист, полезен идиот, апологет, ревизионист, съюзник, противник, сътрудник, предател, непростим страхливец. В този конкретен текст личното ми мнение няма повече тежест от едно зрънце царевица. Единственото, което има някаква тежест в този текст, са мъртвите.“
— Зейди Смит, Shibboleth, Ню Йоркър, 2024 г.
Така британската писателка Зейди Смит описва бездната, в която се е превърнало публичното говорене за Палестина. Езикът е превърнат в оръжие, думите — в алиби, а истината за потърпевшите се маргинализира политически и интелектуално. Затова „Газа отвръща с думи“ (”Black Flamingo Publishing”, 2024 г., превод: Колектив) е не просто важна, а наложителна книга.
Сборникът, съставен от покойния палестински писател и университетски преподавател Рифат Аларир, събира разкази на негови студенти от Ивицата Газа – повечето на възраст между 19 и 20 години. Това са първите им стъпки в литературата, написани непосредствено след друга израелска военна операция — „Лято олово“ (2008–2009). Разказите са сурови, недодялани на места, но затова пък безкомпромисно искрени.
Историите описват живота в едно задушено пространство, където бъдещето е лукс, а оцеляването — ежедневно чудо. Говорят за разрушени домове, за маслинови дървета, изтръгнати от земята — не просто като загуба на поминък, а като загуба на корен. Някои от героите са принудени да копаят тунели, защото само така могат да хранят семействата си — Хамас плаща повече от всяка друга работа.
Целта не е да се оправдае насилието, а да се разкрият неговите корени – отчаянието, безизходицата, системната разруха. Ставаме свидетели на това как цяла общност, затворена между стените на една от най-гъсто населените и обстрелвани територии в света, губи все повече и повече от своето човешко лице — не защото го няма, а защото светът отказва да го види.
— Какво има оттатък небето? – попитах майка ми.
— Рай.
— Как изглежда?
— Като детски мечти.*
През цялото време Аларир настоява пред студентите си, че ционизмът не бива да се бърка с юдаизма. Той учи, че разказването е акт на съпротива — не чрез насилие, а чрез език и памет. Уви, самият той е убит през декември 2023 г. при израелски въздушен удар. Не доживя да види — а може би по-добре, че не видя – пълната деформация, разруха и обезлюдяване на Газа.