В България, където темата за Палестина е обгърната в дълбоко мълчание, тази книга пробива тишината с писък. Особено обезсърчаващо е, когато някои от най-видимите гласове в медийното пространство — журналисти, самоопределящи се като „бунтари“ — открито застават на страната на силния, повтаряйки опорни точки като: „палестинците са си избрали Хамас“ и „само терористите са мишена“. Присъединяват се към гласовете, които предпочитат да говорят за „селфи яхтата“ на Грета Тунберг (отново термин, наложен от израелските медии), вместо да говорят за блокадата или за избитите хуманитарни работници. Използва се думата „левичарство“, която кънти като тръмписткото the radical left. По инерцията на постулатите на едно отминало време, когато се борихме с тоталитаризма, сякаш новата рамка на света остава невидима.

„Газа отвръща с думи“ може да се окаже моралното огледало, необходимо на тази част от българската интелигенция и ако изкуството и литературата могат да променят умове и сърца да се присъедини към световната. Към „наивни идеалисти“ като индийската писателка и носителка на награда „Букър“ Арундати Рой, която определя случващото се като „геноцид в реално време“; Алис Уокър, която предупреждава, че Западът е на ръба да изгуби моралното си право на съчувствие, ако продължава да оправдава убийствата; ирландката Сали Руни, която отказва да участва в културната нормализация на окупацията, и нигериеца Бен Окри, който припомня, че „литературата не може да бъде безмълвна, когато деца умират от бомби и глад.“






Струва ли си?

В „Газа отвръща с думи“ няма лозунги и призиви да избираме страна. Само обостря слуха ни за гласовете, които още шепнат изпод руините където думите са единствената останала съпротива. Разказите, писани като реакция на друга кървава кампания на израелското правителство („Лято олово“), са литературният отговор на тогавашния ужас. Това, което предстои да бъде написано в резултат на съвременния геноцид, обаче ще бъде неизбежно по-страшно, по-черно, по-непоносимо. Защото ако тогава светът се е оправдавал, че не вижда днес той гледа, в реално време, и пак мълчи.
И може би утре ще четем нови разкази, писани от оцелелите деца, но тогава ние, които мълчим днес, ще сме героите в кошмарите им.


На български сборникът излиза благодарение на издателство Black Flamingo Publishing и Колектив за обществени интервенции, с концепция, която сама по себе си носи солидарност: всеки разказ е доброволно преведен от различен преводач. Сред тях са личности с ясна и открита позиция срещу избиването на невинни – журналистът Димитър Кенаров, диригентът и писател Герган Ценов, литературоведът Димитър Камбуров и други.

Последните страници съдържат кратка биографична бележка за всеки от младите автори — някои от тях и до днес използват социалните мрежи, за да разказват за ада, в който продължават да живеят.





* Из разказът “Белези” от Ая Рабах, превод Цена Сарандева.


К  А  Р  Г  О

К  У  Л      Т



> За нас

> Екип

> Речник

Контакти

     
Включете се в авторския екип на Карго култ като ни изпратите своя статия за публикуване.