К А Р Г О


К У Л    Т

 


“ОДИСЕЯТА” НА НОЛАН КАТО РЯДЪК ПРОБЛЯСЪК НА МОНОКУЛТУРА

От актьорски състав до сюжет – какво не му харесаха

Текст: Николет Стефанова
Публикация: 06.08.2026
“Една война. Един мъж. Една хитрост” – открива филма Травис Скот в ролята на емси от древността – “хитрост, която ще доведе до падането на Троя.” Изборът на Травис Скот свързва едно от най-старите оцелели литературни произведения, изначално предавало се устно като епическа поезия, с модерния му аналог – рап музиката. Изборът му също е заявка за модерна продукция с амбиция за попкултурен феномен, както и сигнал, че като режисьор Кристофър Нолан е на такова ниво в индустрията, че може да разполага с всеки, включително с топ артистите от други поприща.

Със или без Травис Кардашиан Скот, Нолан се е загнездил комфортно в селебрити културата и обича да се изхвърля с актьорския състав, който може да привлече. Имена като Гари Олдмън и Рами Малек са съгласни да се появят в “Опенхаймер” за няколко секунди, само и само да са в негов филм. Прекаляването със звезди, вместо да обогати, може да разсее от сюжета, но във вселена, населявана от герои, богове, принцове и принцеси, ангажирането на Зендея (Атина), Шарлиз Терон (Калипсо), Том Холанд (Телемах) и Робърт Патинсън (Антиной) като част от съвременния пантеон е в хармонично съзвучие. Относно Лупита Нионг'о в ролята на Хубавата Елена, расовите коментари ще трябва да бъдат изтърпени. В художествен текст, включващ вещици и великани, Елена да бъде тъмнокожа – излюпената от яйце дъщеря на Зевс, приел формата на лебед, когато е оплождал майка ѝ – някак представлява прекалено голям скок за въображението. 
В това отношение оперното изкуство е много по-напред: от десетилетия традиционно “бели” роли се изпълняват от тъмнокожи или артисти с азиатски произход, без да става предмет на полемика.
Ако склоним да избягаме от политическото и преминем в полето на чистата мисъл, бързо ще признаем, че бяла актриса щеше да е просто поредната приказно красива жена във филма, неотркоима от Шарлиз Терон, Ан Хатъуей и дори Зендея. Вместо това африканските черти на Лупита подчертават изключителния характер на красотата на Елена. Че е необикновена и не точно от този свят.
Политическа принадлежност може да се сигнализира и по други линии - от едната страна на културните войни питат защо няма гръцки актьори; от другата страна се възмущават, че има транс-актьор (Елън Пейдж, с когото Нолан работи и в “Генезис”).

Сега, ако ще коментираме актьорския състав добросъвестно, Мат Деймън като Одисей не е най-интуитивният избор. Още не мога да повярвам, че вирнатото му носле успява да се изгуби в правдоподобно превъплъщение на героя, деконструиран и наново изграден, така че да пасва на екранната персона на актьора.

Дискусиите около ролите започнаха преди филмът да бъде пуснат по кината и в крайна сметка се превърнаха в полезен шум. В Ню Йорк сайтовете за билети блокират; в Лондон места за IMAX могат да се намерят само в безумни часове като 9 сутринта. След като екранизацията стигна зрителите, дискусиите не спряха, но вече преминаха на ниво сюжет, с което “Одисеята” на Нолан се превърна в рядък проблясък на монокултура. Дотолкова, че рецензията от преводачката на версията на текста, който Нолан ползва като източник  - спойлър: тя не харесва филма – счупи, ако не интернета, то сайта на London Review of Books. Статията ѝ беше недостъпна почти целия ден малко след публикуване.

К  А  Р  Г  О

К  У  Л      Т



> За нас

> Екип

 > Речник

Контакти

     
Включете се в авторския екип на Карго култ като ни изпратите своя статия за публикуване.