Принципно с удоволствие се нареждам до хейтърите на Нолан, интелектуалеца на батките, но дори ние трябва да признаем колко темпераментно подходящ е той за материала, който е тръгнал да адаптира, заради естетическия му усет и обсесията му с наративни структури, които прескачат във времена и измерения. Сякаш цялата му кариера дотук не е била нищо повече от подготовка за “Одисеята”: имаме герой със сложен характер в “Черният рицар” (2008), нарушена памет в “Мементо” (2000), невероятно пътешествие с “Интерстелар” (2014) и връщане към дома с “Генезис” (2010), история за ужаса от войната в “Дюнкерк” (2017) и за ужаса след войната в “Опенхаймер” (2023), както и цивилизация в преломен момент в “Тенет” (2020).
Сега, ако тъмнокожа Елена може да ти развали преживяването, Reddit и Facebook потребителю, поради уокизъм или липса на историческа достоверност (във фантастична история), наистина съжалявам за културната неграмотност. На кино, особено на адаптация, се ходи с любопитство. Искаш да видиш как е прочетен и интерпретиран оригиналът, какви артистични решения са взети и защо, какъв е диалогът с източника, с други артисти, с времето, с публиката. Може да не ти хареса, но не може да си ядосан, защото искаш да видиш нещо друго.