Oфициалността на костюма, ултимативната униформа от столетия, в днешно време го прави излишен, в някои контексти прекомерен. От гледна точка практичност, обаче костюмът е ненадминат. Първо, моментално решава проблема със съчетаването на артикули. Конструиран е така, че да придава форма и стои добре на всеки – прикрива където трябва и разширява раменете. През годините има и много превъплъщения — от старите Armani-та до комбинациите с поли на Tom Browne. Минималистично по замисъл облекло, и най-малката промяна има драматичен ефект. Всяко напасване придава характер. По-тънък ревер, по-къс крачол, десен...
Да обърнем бърз поглед назад. Съвременният костюм е еволюирал от ездата и военните униформи на XVII и XVIII век. Започва да бъде носен от британската аристокрация и управляващата класа, акумулирали парите си от търговия с роби. (Не случайно клъстърът на най-добрите шивашки ателиета в света е на Savile Row в централен Лондон, откъдето пък сестрите Олсън взаимстват името за своя ултра луксозен бранд – The Row.) Оттам са асоциациите за авторитет, власт, мъжественост. По-късно, през втората половина на миналия век, виждаме реакция към претенциите за авторитет - артисти от различни поприща се подиграват със структурите на власт. Спомнете си Бъроуз – хероиновият наркоман в строг костюм от три части. Гилбърт и Джордж. Завинаги! Джони Ротън в голямото сако и с разхлабена вратовръзка. Попкултурният преeкспониран сив костюм на Дайвид Бърн.
Към днешна дата, в свят брандиран с Under Armour, именно завръщането към официалността на костюма може да е подривният акт. Костюмът като бунт срещу късата гаща. Лекс Фрийдман или Светослав Петров от Boyscout във вталени черни костюми без всякаква декорация. Мати Хийли от The 1975.
Помислете за това.