К А Р Г О


К У Л    Т

 



Оригинално заглавие: Perfect Days (2023)
Режисьор: Вим Вендерс
Сценарий: Такума Такасаки, Вим Вендерс
В ролите: Коджи Якушо
--------------------------------
Текст: Николет Стафанова  


ТОАЛЕТНИ Главният герой в „Прекрасни дни“ е чистач на тоалетни, което носи автоматичната конотация, че в очите на обществото той е провал. Не можеше ли да изберат някаква друга нискоквалифицирана, механична работа, коятода не е толкова очевидна в посланията? - помислих си още на трейлъра. Всъщност тоалетнитеса причината „Прекрасни дни“ да бъде направен въобще. Построени, за дапосрещнат туристите в Япония като част от планираните летни олимпийски игрипрез 2020 г., заради COVIDте не получават очакваното обществено внимание.  В резултат, Коджи Янай, старшия изпълнителендиректор на Fast Retailing (собственик на марката Uniqlo), иадминистрацията на Шибуя, търсят начин все пак да представят постройките, катопървоначалната идея е била за документален филм. Режисьорът, Вим Вендерс, който има дългогодишна любовна афера с града Токио, обаче вижда потенциал за артистичнаизява. Вместо да интервюира архитектите-звезди, измежду които и носител на Прицкер,за концепциите зад дизайна и да говори за публичните тоалетни като символ на културатана гостоприемство в Япония, той избира да разкаже художествена история. Проследявамеежедневието на протагониста, Хирияма, в течение на което виждаме кадри стоалетните отвън и как са позиционирани спрямо околната среда; получаваме идеяза материалите, технологичните иновации и функционалностите вътре. Това са документалнитемоменти, органична част от сюжета. 


С това чисто естетически, филмът ще удовлетвори изкушените от архитектура и градскипространства, както и нишата фенове на японски тоалетни чинии. (Вижте само как диджейХалид реагира на подарените му от Дрейк 4 броя чинии ТОТО и как CNN отразява събитието. 
Марк Джейкъб за неговата TOTO. )  СТАТУС Ако никой несе обръща като влезем, не ни отвръща като говорим или не обръща внимание каквоправим, ако всеки човек по пътя ни се държи все едно не съществуваме, такиваярост и безсилно отчаяние ще ни изпълнят, че и най-жестокото физическо мъчениеще ни се стори като облекчение... (Перифраза на УилямДжеймс). В свят натеоретична меритокрация, където финансовия успех се чете като добродетел –умните, креативните и адаптивните са възнаградени с престижни професии иобратно – финансовите провали са последица на липсата на качества, следователнозаслужени... В такъв свят, бедността идва с чувство на срам. И ако бедността е стандартнотонаказание за ниско обществено положение, то пренебрежението и отвърнатите  погледи са емоционалното наказание. Бездомните,чистачите са на практика невидими. Така че, разчитаме ли на знаци от околните, за да се ориентирамекъде сме на социалната стълбица и колко точно любов и уважение заслужаваме, предизвикателството,което ниския статус поставя пред чувството ни на себеуважение е голямо.Хирияма забелязвабездомника-шизофреник по улиците и парковете на Шибуя и сякаш усеща връзка с него – и дваматаса поставени извън погледа на човечеството, индивидуалността им е игнорирана. Ноинтереса му от чужда валидация приключва с това. Той е приятно безразличен къмпренебрежението на посетителите на тоалетните, когато всеки друг, дори малкодокачлив човек би се почувствал унизен. Въобще цялостната му нагласа е назадоволство. В краяна краищата можем да бъдем унизени само ако сме инвестирали своята гордост и самооценка в това, което правим.  ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ
Всяко произведение на изкуството, било то политически ангажирано или не, представлява критика на живота и в крайна сметка негов коректив. Литературата, музиката, киното често стоят в противовес на доминиращите разбирания за това какво ценим като общество и по какво се прехласваме. С „Прекрасни дни“ Вендерс ни казва да, обществото награждава амбицията, надскачането на прогнозите за растеж/растежа на показателите на тримесечие, акумулирането на символи на успех, но богатството не е абсолютна величина. Относимо е към желанието. Всеки път когато се стремим към нещо, което не можем да си позволим, обедняваме. Всеки път като се чувстваме задоволени с това което имаме, колкото и да е малко реално, можем да се броим за богати. В този смисъл, Хирияма прилича малко като Сократ, който като видял купищата злато и бижута носени в процесия по атинските улици, възкликнал: „Виж колко много неща, които не искам!“. 
Хирияма прекарва свободното си време в четене. Чете по една книга и като я свърши си купува нова. Една. Няма book hauls, няма я тиранията на купчината непрочетени книги. Снима с ония незадоволителни лентови апарати, които тийновете сега разнасят навсякъде. Музика слуша на касетки. В живота си не е допуснал всичките технологични джаджи, които ти изсмукват времето и не е бутан наляво-надясно от никой и нищо. Въпреки това Вендерс не намеква, че аналоговата култура превъзхожда дигиталната – и Хирияма, и племенницата му снимат едно и също с различни камери. 
Филмът ни представя един щастлив герой. Удовлетворен от живота си човек, чиито базови нужди са задоволени и се радва на най-големия лукс да разполага с времето си. Но ценното тук, и това което придава автентичност, е че подредения свят на Хириама не е без проблеми. Освен, че не е успял професионално, той живее и с провали в личен план. Емоционално най-заредената сцена, когато се вижда със сестра си, разкрива от историята му и разбираме, че Хириама е отчужден от семейството си. Романтично също не е обвързан. Въпреки индикациите, че му се иска, той не може да си намери партньор и изгради смислени отношения. У него има една пасивност – като че ли не допринася много в социалните интеракции, не задава въпроси и не изразява мнения. Вместо това, хората минават през него със своя хаос и своята лудост, които той наблюдава, но рядко е в състояние да помогне. Щастлив е въпреки че е самотен. 

К  А  Р  Г  О

К  У  Л      Т



> За нас

> Екип

 > Речник

Контакти

     
Включете се в авторския екип на Карго култ като ни изпратите своя статия за публикуване.