ДРАМАТУРГИЧНИ ПОХВАТИ
Филмът ни представя един щастлив герой. Протагонистът не се стреми към нищо, не иска нищо от никой и разбира, че светъ не му дължи поведение. С това драматичното действие е изначално нарушено и традиционните линии за установяване на конфликт стават неприложими. Разчита се, че чрез рутината на ежедневието му, ще научим повечеза героя отколкото със стереотипните похвати за изграждане на напрежение. Въпреки емоционалните моменти, които Хираяма преживява, той не се променя. Ако е имало арка, то тя е завършила преди филма да започне – преди да стане чистач, преди да се отдалечи от заможното си семейството и може би кариера. За зрителя остава просто да престои в неговата перспектива, в неговия мир, както и да се наслади на филм, който не е построен по драматургичните клишета.
Преди просветлението: цепех дърва, носех вода; след просветлението: цепя дърва, нося вода.
Богатият вътрешен живот на Хираяма е подсказан чрез кинематографията (визуалният език на филма), саундтрака и литературните препратки. Специално кинематографията е ключова за такъв тип медитативно кино. От светлината прозираща през листата на дърветата (komorebi), до черно-белите кадри на сънищата му. Но трикът, който задържа интереса на публика, може би на подсъзнателно ниво, е заснемането на обичайните места, които героят посещава от различни ъгли, така че с всяка нова визита да ни се разкриват повече детайли от обстановката. Първият път, когато сяда в ресторанта фокусът е основно върху масата. На следващия ден виждаме цялото помещение. На третия вече имаме представа къде е ситуиран ресторанта, как изглеждат другите посетители и т.н.
Отделно, шейсетарският саундтрак и как Хираяма се мъчи с Фокнър правят филма близък до западния зрител.
СТРУВА ЛИ СИ?
Както като малки сме се прехласвали по филми и сме искали да продължим да живеем в тяхната вселената и след като свършат, така и “Прекрасни дни” ни вдъхновява, вече като потиснати възрастни, да привнесем семплата елегантност на Вендерс в собственото си ежедневие. Всички знаем, че животът ни е изграден не от героизми, а от незначителни моменти и е хубаво да ги видим романтизирани във филм. Елегия на битовизма, без цинизъм.