“Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?” от Франсоаз Саган
Николет Стефанова
25.04.2024
Появата на Франсоаз Саган в репортажа за Париж от 1989 г. е предизвестена със звука на мръсна газ и свистене на гуми. Веднъж седнал на навигаторското място, за журналиста на BBC, емблематичният по своему Клайв Джеймс, връщане назад няма. Но Джеймс има достатъчно вкус за живота, за да знае, че това е начина да пътуваш в чужда страна - намираш най-колоритните местни и се залепяш за тях каквото и да става. Дори и всичко, което видиш да са няколко забележителности размазани в импресионистичен пейзаж. Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ 3 години след публикуването на дебютния ѝ и до ден днешен най-известен роман, “Добър ден, тъга”, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
А легендата е за това как с босо краче настъпва газта на най-новия модел състезателна кола из Сен Тропе, за толкова наркотици, че кученцето ѝ е предозирало от душене на носните ѝ кърпички, за хазарт и джаз и бърза любов, но и за посвещаване на литературата, което ражда 20 романа, 3 тома с разкази, 9 пиеси, 2 биографии и допълнително нехудожествени текстове. "Нося легендата за себе си като воал. Тази прекрасна маска, макар и твърде опростена, отговаря на някои от очевидните ми вкусове: високите скорости, морето, среднощните преживявания, всичко експлозивно, всичко мрачно, всичко тленно..."
Но живот живян на пълни обороти често се превръща в поучителна история. В паметта на французите Саган е малко или много трагична фигура. Произлязла от буржоазно семейство от района на Лион, в края на войната те се местят в Париж, където Саган отрязва косата си и от 15-годишна започва да прекарва следобедите си в задимените и претъпкани заведения на Сен Жермен де Пре. Изключена от едно училище, заради провесване на бюст на Молиер на връв над врата (?!), от друго заради “липса на интерес към духовни неща” и скъсана на първата си сесия в Сорбоната. Докато се подготвя за поправителни през лятото на 1953-та, явно ѝ остава свободно време. В онези парижки кафенета, подслонили подписването на манифести, създаването на философски течения и много от не само френската, но и световната класика, на 17-18 години тя написва “Добър ден, тъга”. На 19 вече е сензация. Насред скандали покрай сюжета на романа и аморалния му характер, през 1954 г. книгата е наградена с престижната Prix des Critiques. В компанията ѝ са Сартр, Хемингуей, Борис Виан, Хенри Милър, а по-късно Ава Гарнър, Труман Капоти. Освен покупките на коли и лодки, тя издържа и група навлеци, присламчили се покрай нощния живот. “Беше прекрасно. Нищо не беше истинско. Имах чекова книжка и парите изчезваха. Нищо не можеше да е по-лесно… Получавах писма от хора, които дори не познавах, гласящи: ‘Имам нужда от малко пари, за да си купя пералня’ и аз им изпращах парите.” След два бързи брака, тя отглежда сина си заедно с Пеги Рош - модел, моден редактор и стилист. Връзката им е тайна и продължава 20 години, до смъртта на Пеги. След това идват делата. Обвинена е в „употреба и пренасяне не наркотици“ – 250 гр. хероин, кокаин и хашиш. Веднъж казва на следовател: “Вярвам, че имам право да се самоунищожа, стига това да не вреди на другите. Ако ми се прииска да изпия чаша сода каустик, това си е мой проблем.” През 2002 г. е осъдена за данъчна измама по дело за петролна сделка във връзка със суми, които е получила в началото на 90-те години, за да посредничи пред приятеля си и тогавашен президент Франсоа Митеран. Последните 12 години от живота си, тя е с влошено здраве, с дългове, изолирана, алкохолизирана и под грижите на приятелка.
Изкушението да говориш за личността на Саган вместо за книгите ѝ е голямо. Животът ѝ се чете като роман, подплатен с истинските истории на френския културен елит, към който е принадлежала. Както пише Рейчъл Къск за New Yorker, читателят е склонен да гледа на писателя като един от неговите герои, с което се потвърждава подозрението, че литературата се случва изцяло в рамките на личността. Читателят не може да не бъде обезсърчен от факта, че писателите са разбили илюзиите ни за човешката съдба, че са описали съществуването, но не са успели да го надскочат. Упрек, който не е отправян към никоя друга прослойка хора на на изкуството. Паралелите между хедонизма и аморалността в живота на Саган със сюжетите в “Добър ден, тъга” са толкова много и толкова сочни, че когато на 22 г. Саган оцелява знаменитата катастрофа, колективното разочарование на авторите на помени (професията obituary writer) е доловимо.
На път за Сен Тропе Саган губи контрол и Астон Мартина ѝ се превърта 4 пъти. Както разказва в репортажа, свещеник ѝ затваря очите и обявява за умряла. Казват, че като се е събудила едно от първите неща, който прави е да цитира писателя Никола Шамфор - “Боже, спести ми физическите страдания, аз ще се погрижа за моралните”. Покрай възстановяването се пристрастявя към морфин. Този период от живота си и последващите опити да се откачи от опиатите описва в Токсик (Toxique, 1964) – разкошно издание, илюстрирано от друг нейн приятел – художникът Бернар Бюфе.