Перфектното лятно четиво. Ако лятното време предполага намаляване на когнитивните способности, а Саган още приживе е смятана за лека литература, хей, ето я идеалната комбинация. Хубавите тела по Лазурния бряг и проблемите им отвъд материалните грижи също помагат. И “Добър ден, тъга”, и “Обичате ли Брамс?” са завършени артистични произведения, които като хубав френски филм ни потапят във вселена на изискани жени и привлекателни мъже. Женска литература, да, но с какво е по-лоша тя от превърналите се в класически мачовски сюжети на насилие и секс? Иън Макюън например обобщава цялата литература като вид клюкарене. Синьото томче на Колибри няма потециала фундаментално да ви промени светогледа, но това е несправедливо очакване, с което да обременим която и да е книга. Тук в някакъв антропологичен смисъл ще намерим по-скоро снимка на време и място и на едно може би преждевременно остаряло и преднамерено неромантично поколение.
Т. нар. “бисерна поредица” на Колибри, в която Саган намира място, предлага отбрана селекция заглавия със, струва ми се, силни преводи и изключително качествено изпълнени книжни тела. Поредицата имитира книгите на Everyman’s Library – преиздания на класически текстове, предимно от западния канон, с корици портрети на авторите, замъглени зад линии и заглавията в черни каренца. Изборът им да представят на българския пазар “Добър ден, тъга” и “Обичате ли Брамс?” заедно в едно издание е удачен. Произведенията си подхождат като настроение, а и показват развитието на Саган като автор. Според някои критици репутацията на Саган е намаляла значително след първите ѝ половин дузина романи, отчасти поради променящите се литературни моди, но и защото тя пише твърде много и се повтаря. В този смисъл “Добър ден, тъга” и “Обичате ли Брамс?” са от периода на нейния разцвет. Вървят бързо и с лекота, а след това ще можете да кажете, че сте чели Саган. В случай че някой пита.
Още факти за Саган:
През 1985 г. тя отново е близо до смъртта, когато на пърешествие в Колумбия с президента Митеран предозира с кокаин в неговия хеликоптер.
Опиатите е поемала с уиски и всичко това е съчетано с нейната постоянна диета, която според един журналист тя е превърнала във “вид концептуално изкуство”.
Франсоаз Саган е част от канона от забележителни жени в литературата, на които Франция е толкова богaта - Симон де Бовоар, Дюрас, и по-назад – Колет и Джордж Санд.
Биографичният филм за Саган може да се гледа в MUBI.
5
Филмовата адаптация на “Bonjour Tristesse” излиза през 1958 г. Филмът е отречен от американците и обикнат от французите като предшественик на френския ню уейв. В главната актриса, Джийн Сибърг, Годар намира своята Патриша за “До последен дъх” (1960).
6
Джийн Сибърг, американска актриса, намерила своя артистичен дом във Франция, е не по-малко крехка и трагична фигура. Кристен Стюарт изиграва живота й в биографичния Seberg (2019).
7
Изглежда се работи по съвременна адаптация на “Bonjour Tristesse” с Клоуи Севини в ролята на Ан.
8
“Обичате ли Брамс?” излиза през 1961 г. под името Goodbye Аgain. В главната роля е Ингрид Бергман.