“Три коня” – Ери де Лука, превод Боряна Фурнаджиева, изд. “Колибри”
В уединена градина италианец на средна възраст подрежда живота си, както подрязва лозите – бавно и с болезнена точност. Минало в Латинска Америка, изгубени любови и политически борби се връщат на вълни, докато той гради крехка, почти невъзможна връзка в настоящето. Тих роман, който размишлява върху загубата и за това как паметта винаги идва заедно с вината.

“Очите на Мона” – Тома Шлесер, превод Георги Ангелов, изд. “Колибри”
С излизането си в САЩ “Очите на Мона” се превърна в бестселър и книга на годината на Barnes & Noble. В центъра на сюжета е  десетгодишната Мона, която ще ослепее – знаят го и лекарите, и семейството ѝ. Дядо ѝ решава да превърне оставащите месеци в бясно, трескаво гледане: всяка седмица нов шедьовър от Лувъра, нов урок по това как да виждаш света, а не само картината.

“Моите приятели” – Хишам Матар, превод Елка Виденова, изд. “ICU”
Хишам Матар е носител на награда “Пулицър” с предходен роман, а с този печели награда “Оруел” за политическа фикция през 2024 г. Проследява живота на трима либийци в Лондон, чиито съдби се преплитат завинаги след атентата през 1984 г. пред Либийското посолство, когато служители на режима откриват огън по мирни протестиращи - реален инцидент, репортажи, за който могат да се намерят в Google. Темите са живот в изгнание, чувство на вина, обикновеният човек като политическа жерта, но книгата може да се чете и като съзерцание върху приятелството (и семейството). 

“Книгите на Яков” – Олга Токарчук, превод Крум Крумов, изд. “ICU”
Грандиозен, бароков роман, който следва харизматичния мистик Яков Франк и неговите последователи из Полско-литовската държава на XVIII век. Сектанти, пророци, равини, католически свещеници и държавници се преплитат в история за вярата като зараза и утеха, за властта на идеи, които раждат и фанатизъм, и освобождение. Токарчук пише едновременно като историк и като визионер, превръщайки миналото в странно близко огледало на настоящето.

“Разбивка” – Лидия Дейвис, превод Стоян Гауров, изд. “СОНМ”
Kратки текстове – понякога разкази, понякога почти граматични упражнения – в които всекидневието се разпада на езикови атоми. Дейвис показва как една раздяла, сметка в хотел или дори една дума могат да бъдат разглобени до последната си логическа и емоционална част, понякога с комичен ефект. 
Литературната клюка е, че Дейвис е бивша съпруга на писателя Пол Остър. 

“Плът” – Дейвид Салаи, превод Петя Петкова, изд. “Лабиринт”
Тазгодишният носител на награда “Букър”, който едва ли има нужда от представяне, но все пак. Романът започва с шокиращ инцидент в панелен квартал в Унгария, който ще бележи целия живот на героя Ищван. Проследяваме го през случайните работи като охрана в Лондон до възхода му като част от света на свръхбогатите. Салаи пише плътно, без сантимент, и критикува социалния модел на мъжете, капитализма, невъзможността за близозст и още.

“Огън” – Джон Бойн, превод Радостин Желев, изд. “Лабиринт”
Третата част от тетралогията за стихиите проследява Фрея Петръс – морално смущаващ разказвач, прес който да си зададем въпроса раждаме ли се с жестокостта в себе си или светът я насажда в нас?

“Градината на вечерните мъгли” – Тан Туан Ен, превод Калоян Игнатовски, изд. “Лабиринт”
В Малайзия, след Втората световна война, жена, преживяла японски трудов лагер, отива в планинска градина, за да се учи от легендарен японски майстор на градини. Между тях се развива мълчалива, напрегната връзка на красота и травма. На избор какво да помним и какво да заравяме под камъните.

“Страстите според Г.Х.” – Кларис Лиспектор, превод Иван П. Петров, изд. “Аквариус”
Заможна жена в Рио влиза в стая, обитавана от нейната прислужница, за да изгони една хлебарка – и изведнъж се оказва затворена в собственото си съзнание. От този почти нищожен повод Лиспектор развива яростен, почти мистичен вътрешен монолог за тялото, вината, властта и непоносимата близост между „аз“ и света. Романът е по-скоро духовно и философско преживяване, отколкото сюжет: радикална книга за женския глас, който отказва да бъде подреден и укротен.