Репортаж от Варвара
Текст: Николет Стефанова
Публикация: 11.11.2025
ZABRANENA
MUZIKA
Същият въпрос тормози и мен. Каква е публиката на ZABRANENA MUZIKA? Според един приятел, ZABRANENA MUZIKA е изпипано прикритие на шепа хипстъри, на които им се слуша чалга. Ако това може да звучи правдоподобно за организаторите, оглеждам се, но сред хората наоколо хипстъри няма. Вероятно генерализирам, но не изглеждат като да са имали порив да си разширят съзнанието чрез музика или по другите известни начини. (Алкохол и енерджи дринкс са ексклузивно предпочитаните дроги.) Ако направим Вен диаграма с хората чалгари и с тези, които предприемат културни приключения, експедиции в авангарда, като да преоткриеш нов жанр или да отделиш време на бавен скандинавски филм, тя ще изобразява два напълно независими кръга. Пропаст между истинската култура и попфолка, където едното изключва другото.
Въпреки физическата близост, на практика също си живеем щастливо сегрегирани. Скоро чух, че един друг приятел се оженил за чалгарка, но като цяло нямам познати, които слушат попфолк. Просто така функционира вкусът – колкото сигнализира принадлежност, толкова и изключва. “Всичко без чалга” си беше стандартен отговор на въпроса каква музика слушаш, което автоматично поставя чалгата сама, отлъчена. Както пише критикът Карл Уилсън, цитирайки музиканта Момъс, който пък перифразира философа Сартр: “Адът, това е музиката на другите.” Как тогава вечерта ще приключи в групова прегръдка?
Нали личност и личен вкус съвпадат. Или поне са в съзвучие. Ако определен стил музика е за определен тип хора, нехаресването на чалга е не само музикално, а и социално мнение. Масите, които танцуват на чалга, готвят на чалга, шофират на чалга, ебат на чалга, женят се на чалга са същите непрогресивни, хомофобно и националистически настроени маси, които на избори гласуват за ГЕРБ, МЕЧ, Възраждане, Има такъв народ..., и които са превзели дотолкова, че всяка критика към чалгата е критика към цялото ни общество.
“Браво бе Руши, мръсна легенда!” – казват от едната ми страна малко преди Руши да се прибере. От другата снизходителното: “Не е лошо момче, ама не става.”
Не знам кои сте.
REPORTAJ OT
VARVARA
(Колоритните изключения от мъжката страна като Азис и Милко само потвърждават правилото.)
Викай, блъскай – всичко да пада
Хвърляй, късай – малко остана
Можеш още – още по-бързо
Хайде, покажи какъв си!
Дали с ирония или чистосърдечно – никога няма да разбера дали се смеем на същата шега - призовани от Яница, дружно освиркваме ‘пасивните мъже’. В нейния наратив обаче има по-голям злодей с несравнимо по-гoлеми прегрешения и комплекси и това е Бившият. На него посвещава две-три песни. Клишетата на жанра се нижат едно след друго. За последните 20 години чалгата не се е развила много – констатирам си сама, наум, побутвана от всички страни, изоставена от приятелката си, която вече спи на плажа, защото това е Петя и тя заспива навсякъде. Баси неамбициозната музика, баси липсата на въображение. Жаргонът се е запазил непроменен (“Голям късмет имам, че съм тук при най-големите купонджии”), темите се въртят около безрасъдна любов и изневери и се настоява на същите символи на статус. Мерцедесът продължава да е еталонът за кола, карикатурните цици да са на почит,... И в ценностната система на попфолка тия неща и нещата от духовен порядък съжителстват на една плоскост: “Искам в сърцето ти / Идвам за душата ти, идвам за парата ти”, пее Яница. Метафизичен материализъм.
Заради систематично поглъщания алкохол от сутринта, в комбинация с колективното преживяване тук, имам чувството, че невронните връзки в мозъка ми се преформатират. Висцералната реакция, когато чуя песен, примерно на Куку бенд, все едно ме е полазило насекомо и искам да го изтръскам по най-бързия начин, съм я притъпила. Обикновено извивките на чалгата са сигнал, че си на грешното място, но сега съм на WakeUp-a. Перфектен бар на перфектен плаж, принципно достатъчно отдалечен, така че да изключва случайни посетители и заемащ специално място в сърцето на техно-общността. Да кънти Яница тук е особен вид mindfuck. Нещо нередно ли се случва или всичко е ОК?
От посоката на морето се появява Петя, наспана. Фината ѝ фигура и червени обувки казват “сред вас съм, но не съм от вас”, “не знам кои сте”.
След малко реалността ще се изкриви още веднъж и във въздуха ще се усети ново напрежение. Не мислех, че е възможно, но тълпата ще се сгъсти още повече.
2025 24.07-27.07
WAKE UP
Хващам риба край рекичка,
а отсреща гола ученичка
гола-гола, голеничка
тя пече се на тревичка.
И ловец съм и рибар съм,
на закона мамата ебал съм,
с чужди булки във коли,
язовири и гори!
Ебре-дебре!
С Петя се споглеждаме за пореден път тази вечер като туристи в собствената си страна. Наистина ли това е педофилска песен и ние чак сега го осъзнаваме?
Ако Руши и Яница изпълняват песните си, при Валдес, въпреки липсата на жив оркестър, музиката по-скоро се случва. Без да се правя на етномузиколог, но по спектъра на тая култура, Валдес изглежда отива повече към гюбека и маанетата. В по-добрия си вариант, гюбеците и маанетата оперират като джаз, са джаз. Тръгва се по ръба на познатото и умишлено музикантите се поставят в риск, увисват в неизвестното и овладяват. Повторенията и натрупванията наподобяват ритуална музика – малко като примитивна версия на Фела Кути, окастрена от политически послания - и при липсата на религия, трансцендентално преживяване ни го създават герои като Валдес. Пияна съм.
RUSHI YANITSA VALDES
GORO STEFOSNIKAT BAT SIMO
Каквито и чувства да имаме към чалгата, ZABRANENA MUZIKA определено ги усложнява. Дори цялото нещо да е почнало като шега, с всяко следващо парти шегата се загубва – чалгата е изнесена извън обичайния си контекст и е валидирана. Преливането на жанрове в сетовете им между живите изпълнения и миксовете на Анелия върху D&B инструментал са постмодернистичен акт, и в тия хибриди границите на добрия вкус са заличени. Когато говорим за ‘добър вкус’ обаче, поразчегъркаме го малко и го проследим ретроспективно, започват да излизат доста нелицеприятни неща. Тръгва се да се мисли в категории като ‘елитарни форми на изкуство’ и ‘вулгарното стадо’, което не ги разбира. Неизбежно се стига до класов момент и понеже чалгата е лесна мишена за подигравки, много бързо критиката към нея се изражда в подхранване на илюзия за собствено превъзходство.
Съдя ли хората по вкуса им? Да.
Смущава ли широко скроената ми либерална душа принизяването на група хора на база музикален вкус? Също да.
В крайна сметка ‘за’ и ‘против’ чалгата е толкова остарял дебат – изчерпан, изтъркан, непродуктивен – че завъртам очи от отегчение. Макар и социално принизена, попфолк общността е най-многочислената, и предвид биографията ѝ, простираща се в десетилетия, няма нужда да търси исторически, географски, културни оправдания за своето съществуване.
И тук, на богата и плодотворна почва, влизат ZABRANENA MUZIKA и започват своята кросполинация на култури. Не че подобни преплитания между алтернативни стилове и поп са нещо ново под слънцето. През 80-те Соник Ют създават страничен проект, наречен Ciccone Youth, на фамилното име на Мадона, с кавъри на нейни песни и нейната физиономия на промоционалните им материали. Към днешна дата феновете на Джейпег Мафия пригласят с пълно гърло целия текст на “Call Me Maybe”. Именно в тоя диалог и мета-коментари е голяма част от забавлението да поглъщаш култура.
А ZABRANENA MUZIKA се забавляват!
За тях чалгарите не са идиоти по презумпция, и въпреки че съдържанието им в IG и YouTube ги иронизира – може би все пак се смеем на същата шега, “не знам кои сте” – в начина, по който ги организират тия партита не се усеща иронична дистанция или снобизъм. Напротив – направени са с много грижа и уважение към публиката. В резултат може да правят чалгата малко по-cool, между другото да хвърлят и един кокал на анемичната ни поп музика, а на нас да дават позволение да отидем на чалга без да сме чалгари. Да видим края на цивилизацията и да си поръчаме още едно уиски. Щото 6 милиона българи може и да грешат, но няма да скучаят.