Тревогата ни породена от чувство на безсилие пред темпото, с което расте броят на природните катаклизми, покачващите се температури, глобалния мащаб на сметищата и вредите върху околната среда като отпечатък от човешката дейност не е ново явление. Описано е още през 2005 г. от австралийския философ Глен Албрехт като соласталгия — чувството на тъга и тревога, предизвикано от промени в околната среда, които влияят на личното усещане за идентичност и дом, и е важно понятие за разбирането на психосоциалните ефекти от екологичните и климатичните кризи.
Бразилската журналистка Елиане Брум въвежда друг термин за описание на душевно състояние — “банзейро”, като метафора на вътрешния порив, които я е накарал да се премести в Амазония и да изследва битките на месните жители с унищожаването на гората. За жителите по течението на реката банзейро е “дивата територия на река Шингу” — мястото, където водата се завихря и не допуска никой да премине през нея. В книгата си “Банзейро Окотò” (“Жанет 45”, 2024 г., превод Даринка Кирчева), Елиане Брум предлага проникновен и тревожен поглед върху екологичните и социални катастрофи, които разтърсват Амазония. Жанрово произведението на Брум не може да бъде поставено в рамка. То е съчетание между документален репортаж, бунтарски мемоар и граждански манифест за радикална промяна. Но най-вече “Банзейро Окотò” е отчет за унищожението на тропическите гори и бита на техните коренни жители.
Стълбът на тази книга са хората на Амазония. Подобно на Светлана Алексиевич, Елиане Брум интервюира и събира разказите на живеещите в Амазония и дава глас на техните несгоди, породени от унищожаването на гората. Народите на Амазония не виждат граница между себе си и природата. “Индианците усетиха осакатяването на планетата буквално с костите си”, пише Брум, “тъй като самоосъзнаването като природа не е реторика, а съществуване”.
Още през IV век пр.н.е. Аристотел предлага системите да се изучават в тяхната цялост, с акцент между взаимовръзките между различните им компоненти. В биологическите науки също съществува подобна идея, според която холобионт е съвкупност от гостоприемник и много други видове, живеещи в или около него, които чрез симбиоза образуват екологична единица. Такива са например бактериите, които живеят в човешкият микробиом. Холобионтът обикновено включва еукариотния гостоприемник и всички симбиотични вируси, бактерии и гъбички, които живеят върху или вътре е него. Всеки вид, присъстващ в холобионта, е бионт, а геномите на всички бионти, взети заедно, са хологеномът или “цялостната генна система” на холобионта. По аналогичен начин, коренните народи на Амазония виждат себе си като неразривна част от геномът на екосистемата, в която съществуват. Те не просто взаимодействат с гората, а съществуват в симбиоза с нея, както и човешкият организъм със своите вътрешни и външни бактерии и вируси. Унищожаването на биоценозата не само разрушава физическия свят, но и дълбочинно променя и изкривява идентичността на коренните народи.
Брум задълбава в трагичната реалност на амазонските общности, които са пряко засегнати от разрушителните действия на индустриални гиганти, като строежа на водноелектрическата централа “Бело Монте”. Този проект не само унищожава част от уникалните екосистеми на Амазония, но и сериозно застрашава начините на живот на местните народи, които зависят от реката и околната среда за своето оцеляване. Брум представя тези хора не само като жертви на глобалната икономическа експанзия, но и като герои в борба за правото на съществуване и запазване на тяхната културна идентичност.
Брум не пести критиките и неприязанта си към бившият президент на Бразилия Жаир Болсонаро, който има голяма заслуга за унищожението на горските хабитати. Осветява схемите за заграбване на земя от местните престъпници, наречени грилейрос. Запознатите с родната действителност, ще намерят много сходства с процесите на усвояване:
“Грилейрос са хора, които завземат незаконно, обикновено със сила, хиляди, понякога милиони хектари държавна земя. В Амазония, за да затвърдят господството си, използват дружини от въоръжени бандити, за да изгонят народите-гора — туземци, крайречни жители и коломболас. В този процес народите-гора биват избивани. В резултат, година след година Бразилия се нарежда сред страните, в които умират най-много природозащитници. Грилейрос изсичат дърветата с благородна дървесина заради стойността ѝ на националния и международния пазар и изгарят остатъка от живота, като предизвикват пожарите, смаяли света през 2019 г. След това вкарват говеда само за да осигурят владението си. Често незаконният труд се полага от поробени хора. Ако се разбонтуват, биват погребвани на място в гробове, които никога няма да бъдат открити.”
Струва ли си?
“Банзейро Окотò” дава дълбочинен и автентичен портрет на екологичните и социални кризи, които засягат една от най-ценните и уязвими екосистеми на планетата. Книгата е аларма, неотложен призив за осъзнаване, преосмисляне и противодействие срещу модела на мега корпоративните политики, чийто стремеж за печалба стои винаги над благополучието на човека и природата.
Политическата и социална криза в Амазония са страшни. Трагедиите и усилията на съпротивата са надлежно документирани, придружени с нестихващия емоционален глас на Елиане Брум. Тези моменти на лична ангажираност в текста понякога могат да затруднят обективното възприемане на фактите и да подразнят читателя. Фактите сами по себе си са достатъчно красноречиви, че публиката да може оцени драматичността на случващото се. Тази слабост настрана, работата на журналисти като Елиане Брум е изключително важна и належаща, а самата книга е последното силно допълнение към поредицата издания на “Жанет 45” на екологична тематика.
Други заглавия