❶ Първопричини
❷ Житейски истини
❸ Съвети
❹ Българското момче и Balenciaga
❺ .....
Септември—2024
Дрехи, естетика и българският мъж Дрехи, естетика и българският мъж
Част ❶ Първопричини
Дрехи, естетика и българският мъж Дрехи, естетика и българският мъж
Част ❶ Първопричини
На снимката е ирландският рапър Kojaque в източноевропейска визия.
Масовият български мъж не се интересува от дизайн, което само̀ по себе си е ОК. Дизайнът е фундаментално гей и модата е гей. Обаче докато си пази честта и достойнството, източноевропеецът позволява на собствените си дрехи да го обиждат. Ризата се впива в паласките и копчетата заплашват да изхвърчат от напъна, а плитките панталони направо му се подиграват като клекне в епичен slav squat.
Просто дрехите са прекалено голяма част от нас, за да сме безразлични към тях. Чисто практично, спомнете си когато сте излезли с тениска, която ви е къса и цял ден се занимавате да я подръпвате надолу. Или не дай си боже да установите, че, о ужас, всичкия ви Under Armour е за пране и трябва да измислите с какво друго да се покажете в обществото. И обратното – моментите когато планетите се подреждат и намирате пресечната точка на представителност, удобство и автентичност. Когато с увереността си впечатлявате околните, като че ли платът действително е естествено продължение на човека.
Именно тук се срещат чисто личния аспект на стила със социалния – усещането за себе си и как сме възприемани. Погледнато от дистанция, как се обличат хората по улиците определя общия пейзаж и как преживяваме града си. Милано с традициите си в текстила и шивачеството е различен от завинаги субкултурен Лондон, който е различен от запленения от дизайн Стокхолм.
По линията Белград – София – Варна, географската ни ширина е маркирана от повсеместна инфантилност и грозота, които те удрят още от летището и си принуден да ги вдишваш по улиците заедно с пушилката и газовете на колите.
Дайте сега да извадим албума със снимките, да изтупаме прахта и да разгледаме дядото на съвременния български мъж. Най-вероятно прародителят е бил точно толкова незаинтересован от мода, но на снимката е с риза, която му е по мярка и панталонът му е с правилната дължина. Обувката е кожена. От цялостната визия лъха лекота и непреднамереност. Как така този човек от миналото, който не е имал достъп до интернет, навярно не е пътувал в чужбина, не е разполагал нито със средства, нито с избор, как той е успял да сглоби фит, за който съвременникът ни може само да завижда? Ако днес внезапно вкупом модните брандове спрат да произвеждат дрехи, дрехи ще има за всички в следващите няколкостотин години. Защо при цялото насищане на пазара и разнообразието което се предлага, хората генерално са по-зле облечени?
Обяснение можем да търсим в няколко насоки.
Сега няма кой да каже на IT-специалиста, че не може да ходи в офиса по потник. А когато същият IT-специалист се види с пари и реши да си накупи неща, в следващите няколко години се изгубва в лабиринт от лога, стилове, трендове и културни препратки.
Всъщност така е започнала градската фешън културата в Япония – най-обсебената от стил страна. Западните влияния в следвоенна Япония са били кодифицирани в първите модни издания – детайли като ширина на ревери, разположение на джобове, подходящи комбинации и т.н. Списания начело с Popeye и производните му продължават тази традиция и до днес, като на фокус извеждат отделни артикули, носени от истински хора в градска среда.
Изчезването на стандарти и правила прави обличането много по-сложно. За тези, които тепърва навлизат в него, светът на дрехите може да бъде дезориентиращо и негостоприемно място. Очаква се нещата да ни стоят добре, което ако сме честни, означава просто да ни правят слаби; да имаме гледна точка и да я изкомуникираме; да знаем кои са нашите партньори в това начинание като марки. За целта, освен собственото си тяло, трябва да познаваме философията на брандовете, които избираме, да сме запознати с производството и какви са условията им на труд. Не е лесно.
В света на вечерните толк шоу програми стандарта е водещият да е в костюм и с вратовръзка.
След пандемията обаче Сет Маерс от “Late Night with Seth Meyers” продължи с ризите, карирани или дюс, и цветни пуловери за зимата.Тази уж незначителна девиация от нормата, вкарва в смут гостите на предаването и техните стилисти. Костюмът вече не е опция, защото е прекалено формален и трябва да се измисли нещо различно, което хем да е представително, хем да се връзва на студиото, хем да има характер... Излиза, че търсената небрежност и непринуденост на практика довежда до объркване и стрес и отново е пример за това как липсата на правила усложнява обличането.