Първопричини
 Житейски истини 
 Съвети 
❹  Българското момче и Balenciaga 
❺  .....



Септември—2024


Дрехи, естетика и българският мъж  Дрехи, естетика и българският мъж  


Част Първопричини







На снимката е ирландският рапър Kojaque в източноевропейска визия.

Като ми ти пекне онова слънце и българските мъже се заявят по улиците на София, Варна, Солун, Капри в късата си гаща, кец или сандалки и цветна тениска очертаваща озадачаващо коремче... Коремчето сякаш се е появило ненадейно тази сутрин, изненадало ги е и не са имали време да съобразят гардероба си с новата реалност. Приличат на 5-годишни момченца, които поради някакъв глич във Вселената, са се събудили в телата на мъже (като в онзи жанр американски комедии) и са заменили кофичката и лопатка с пресичаща силуета диагонална чантичка.  

Масовият български мъж не се интересува от дизайн, което само̀ по себе си е ОК. Дизайнът е фундаментално гей и модата е гей. Обаче докато си пази честта и достойнството, източноевропеецът позволява на собствените си дрехи да го обиждат. Ризата се впива в паласките и копчетата заплашват да изхвърчат от напъна, а плитките панталони направо му се подиграват като клекне в епичен slav squat.  


Просто дрехите са прекалено голяма част от нас, за да сме безразлични към тях. Чисто практично, спомнете си когато сте излезли с тениска, която ви е къса и цял ден се занимавате да я подръпвате надолу. Или не дай си боже да установите, че, о ужас, всичкия ви Under Armour е за пране и трябва да измислите с какво друго да се покажете в обществото. И обратното – моментите когато планетите се подреждат и намирате пресечната точка на представителност, удобство и автентичност. Когато с увереността си впечатлявате околните, като че ли платът действително е естествено продължение на човека.

Именно тук се срещат чисто личния аспект на стила със социалния – усещането за себе си и как сме възприемани. Погледнато от дистанция, как се обличат хората по улиците определя общия пейзаж и как преживяваме града си. Милано с традициите си в текстила и шивачеството е различен от завинаги субкултурен Лондон, който е различен от запленения от дизайн Стокхолм.  

По линията Белград – София – Варна, географската ни ширина е маркирана от повсеместна инфантилност и грозота, които те удрят още от летището и си принуден да ги вдишваш по улиците заедно с пушилката и газовете на колите.  

Дайте сега да извадим албума със снимките, да изтупаме прахта и да разгледаме дядото на съвременния български мъж. Най-вероятно прародителят е бил точно толкова незаинтересован от мода, но на снимката е с риза, която му е по мярка и панталонът му е с правилната дължина. Обувката е кожена. От цялостната визия лъха лекота и непреднамереност. Как така този човек от миналото, който не е имал достъп до интернет, навярно не е пътувал в чужбина, не е разполагал нито със средства, нито с избор, как той е успял да сглоби фит, за който съвременникът ни може само да завижда? Ако днес внезапно вкупом модните брандове спрат да произвеждат дрехи, дрехи ще има за всички в следващите няколкостотин години. Защо при цялото насищане на пазара и разнообразието което се предлага, хората генерално са по-зле облечени?  

Обяснение можем да търсим в няколко насоки.  

Хората са се обличали за другите, а не за себе си. Естествено, че всички сме за удобството. През последните десетилетия обаче представителното обличане в ежедневието стана все по-маловажно. С някои изключения (сватба, погребение), българският мъж сякаш отказва да бележи събитията в живота си чрез дрехи. В миналото е имало стандарт – на работа е имало е изискване да изглеждаш по един начин, на вечеря с приятели по друг. Хаосът на индивидуализма и нуждата да изразиш себе си с визия още не са били познати феномени и повсеместният конформизъм е формирал свят, в който хората са издокарани. С това се е създала и естетически по-приятна среда за всички.

Общественото очакване е било съпроводено с правила – колективен език, разписан за всички да се възползват.
Дори и малко скучен, дрескодът от онова време е разрешавал много проблеми на дядо ви. Освободил го е от вземането на решения. Достатъчно е било да следва предписанията без много да му мисли, и е гарантирано, че ще изглежда добре и подходящо за случая.  
Сега няма кой да каже на IT-специалиста, че не може да ходи в офиса по потник. А когато същият IT-специалист се види с пари и реши да си накупи неща, в следващите няколко години се изгубва в лабиринт от лога, стилове, трендове и културни препратки.  



Всъщност така е започнала градската фешън културата в Япония – най-обсебената от стил страна. Западните влияния в следвоенна Япония са били кодифицирани в първите модни издания – детайли като ширина на ревери, разположение на джобове, подходящи комбинации и т.н. Списания начело с Popeye и производните му продължават тази традиция и до днес, като на фокус извеждат отделни артикули, носени от истински хора в градска среда.




Качество. Дрехите от снимката (плод на нашето въображение) имат повече характер, защото не са били масово произвеждани. Дори конфекцията на соца е светлинни години пред планините парцали, в които се ринем днес. Фран Либовиц има една приказка, че недвижимите имоти е редно да са по-евтини, а дрехите да са по-скъпи. Но това са желанията на хората – тениска за 20 лева, която ако не се разпадне при първото пране, страничните й шевове ще се усучат в двете посоки. Така че ако има някакво голямо прозрение в тези редове, то е следното: няма как да постигнем определена визия с дрехи от ZARA.

Изчезването на стандарти и правила прави обличането много по-сложно. За тези, които тепърва навлизат в него, светът на дрехите може да бъде дезориентиращо и негостоприемно място. Очаква се нещата да ни стоят добре, което ако сме честни, означава просто да ни правят слаби; да имаме гледна точка и да я изкомуникираме; да знаем кои са нашите партньори в това начинание като марки. За целта, освен собственото си тяло, трябва да познаваме философията на брандовете, които избираме, да сме запознати с производството и какви са условията им на труд. Не е лесно.  


В света на вечерните толк шоу програми стандарта е водещият да е в костюм и с вратовръзка.  

След пандемията обаче Сет Маерс от “Late Night with Seth Meyers” продължи с ризите, карирани или дюс, и цветни пуловери за зимата.Тази уж незначителна девиация от нормата, вкарва в смут гостите на предаването и техните стилисти. Костюмът вече не е опция, защото е прекалено формален и трябва да се измисли нещо различно, което хем да е представително, хем да се връзва на студиото, хем да има характер... Излиза, че търсената небрежност и непринуденост на практика довежда до объркване и стрес и отново е пример за това как липсата на правила усложнява обличането.


К  А  Р  Г  О

К  У  Л      Т



> За нас

> Екип

> Речник

Контакти

     
Включете се в авторския екип на Карго култ като ни изпратите своя статия за публикуване.