Нагласа или извинение, под това изказване прозира двуличие. Подтекстът е, че дрехите са нещо повърхностно, което не заслужава внимание и сигнализира липса на суета, когато реално на някакво ниво всеки човек го е грижа как изглежда – било то като отива на романтична среща или когато шефовете от Америка дойдат в офиса. Няма нужда българският мъж да следи тенденции или да чете книги за история на японския деним ако интересите му са другаде. Целта на редовете тук е да го убеди в предимствата от това да се разпознае в някаква (представителна) униформа — силует и определена комбинация от артикули, които са му по мярка, практични са и ще му вършат работа през следващите десетилетия. Панацеята на униформата.
По нашите ширини има една тенденция на прекомерност. Както русите мацки са прекалено руси, а чернокосите катранено черни, така и мъжете са или наднормени, или неестествено мускулести. Когато дрехите са масово произвеждани, икономически разумното е да не се отчитат крайностите в телосложенията. Работи се по шаблон, който за големите размери се увеличава пропорционално, без да се отчита, че хората не напълняват във врата в същото съотношение, с което напълняват на корем. Суровата истина, е че тези, които не влизат в стандартните мерки трудно ще намерят неща, които да им стоят добре. Сега, ако дрехите могат да бъдат мотив да влезем във форма, какво по-хубаво! Както казва чичо ви Рик (Оуенс), „Тренировките са съвременната висша мода. Няма облекло, което да те накара да изглеждаш или да се чувстваш толкова добре, колкото здравото тяло."
Като селебрити, актьорът Джона Хил е бил принуждаван публично да адресира теглото си, което варира през годините. Истински фен на определени дизайнери и марки, по-интересно би било да разкаже за тях и мисловния процес зад избора си на фит. Някъде се чу, че веднъж е изкупил цяла колекция на Dries Van Noten. За такава обсесия става въпрос. Прогресията в личния му стил може да се проследи в IG.
Вокалът на Viagra Boys има право да носи анцуг, ние — не. Ако не можем да го изиграем като Шая Лабоф или Адам Сандлър, спортните дрехи нямат място в обществени сгради и ресторанти. Да не говорим, че могат да ви върнат, като въоръжен с най-добри намерения, но в къси панталони Манол Пейков от сградата на парламента. Чисто естетически, комфортът на късите панталони е безкрайно егоистичен и е време любезно да се завърнем към обличането за другите.
Дори регулярните физически упражнения не бива да са оправдание да ходим само в полиестер, както таткото на Зоуи Кравиц епично демонстрира. Лени тренира, но тренирането не е неговата идентичност. Растите, кожените панталони и мрежестите потници са и в тях намира удобство. Така че удобството има много измерения и не се ограничава единствено в спортните екипи. Откритието на живота ви, може да е, че когато класическият костюм ви е по мярка, той дава същата свобода на движение като анцуга. Или когато изпитате тактилното преживяване на кашмирения пуловер, несравнимо и с най-технологичната комбинация от найлон и еластан. С последната си кампания, например, Lemaire изследват „лиминалното пространство“ между вътре и вън. От Covid насам аз пребивавам в това пространство и вече нямам дрехи от категорията “домашни”. Стоя си вкъщи “хубава” с убеждението, че в днешно време истински добрата униформа трябва да ми позволява спокойно да отида на работна среща, като ми се наложи да мога да прескоча ограда, а вкъщи да не се притеснявам да се въргалям по диваните.
Решили сме, че искаме да се обличаме като Джейкъб Елорди и намираме артикулите. Понеже никой извън Instagram не е от горе до долy в Bottega Veneta или LOEWE, интернет усложливо ни отвежда до статии от типа steal his style. Тъжното е, че публикации като тази са напълно и тотално безполезни, защото въпросът далеч не е как да съчетаем сив пуловер с дънки. Въпросът е каква точно е текстурата на пуловера, от какво е изработен и как пада по конкретното тяло, каква е формата на яката и т.н. и т.н. Пуловерът от ZARA няма да направи нищо за вас по нито едно от тези направления и не съществува причина на тоя свят, заради която човек да влиза в техен магазин. Хубавите неща или се намират втора ръка, което си е умение само по себе си, или струват пари. Не непременно Bottega Veneta пари – има достатъчно производители, които са между бързата мода и луксозните дизайнерски къщи, някои от които ще споменем по-нататък. Отделно, качествено изработените дрехи не само че издържат по-дълго – в някои случаи изглеждат по-добре след година-две носене. А когато се сдобие с няколко такива екземпляра, човек се научава и как да се грижи за тях – как да ги пере и съхранява.
Или иначе казано стил.Моловете са претъпкани с хора, които пазаруват, но като ги загледаме, всички носят дънки с тениска. Принципно няма нищо лошо в облекло, което е демократично и достъпно за всички и ако дънки с тениска е формулата, на която се спираме, има начин да я направим своя, конкретна за нас самите. Тук играят модела, дължината (на тениската, ръкавите, крачолите), плътността на памука. Дали деколтето е заоблено, остро или с якичка. С графика, винтидж или препи. Т.е. от изобилието, което се предлага, какви са конкретните избори, които правим.
Мъжете от криейтив индустриите в София в техните семпли сиви тениски разчитат прекалено много, че индивидуалността им ще изпъкне на фона на неутралното сиво, което няма как да стане ако им липсват 1) индивидулност и 2) поне един от следните интересни елементи: шапка, прическа (къдрици, боя, муле, перчем, нещо), характерен нос, брада или мустак, очила с дизайн, татуировки.
Особено при безличните дрехи, личният стил може да се изрази чрез стойка — Лиъм Галъхър, запретване на ръкави като млад Барак Обама в предизборна кампания, закопчаване до горе или пълно разкопчаване, ръце в джобовете, вечното носене на букет цветя като Мориси или в последно време Джерами Алън Уайт.
В случай, че принадлежите на (суб)култура, която ви задължава да носите Gucci-принт от главата до петите, давайте. Ако сте от Бургас и униформата ви е Adidas - никой не може (и не бива) да ви спира. Аз лично нося думата Patagonia по себе си, за да знае света, че се асоциирам с каузата им за опазване на околната среда и анти-консуматорските им политики. Френските Veja са известни с услугата си за почистване и поправяне на обувки за насърчаване на кръговата икономика и намаляване отпадъците. Ако притежавах парче плат от ръцете на Мучиа и Раф, също бих носила логото на Prada с гордост. Заобленото триъгълниче на Prada като знак, че знам историята на модната къща, че тяхната философия е и моя философия. В общия случай обаче, логото стои повече като забравен етикет с цена, който издава на всички колко точно пари сме дали. Иммено в това е вулгарността на логата. Karl Lagerfeld, D&G, Philipp Plein, AMIRI (…допълни списъка…), са сигурен начин да изглеждаме като карикатура на богат човек. От безбройните послания, които можем да изпратим с облеклото си, „НОВОБОГАТАШ“ просто не бива да оглавява списъка. На този етап се стремим към това, което джен зи наричат lowkey drip - добри продукти, които евентуално да предизвикат едва доловимо кимване на одобрение от тези, които разбират.
Има чар в това да сме лоялни към една марка и да отказваме да носим друго. Може да е само етап от растежа или може трайно да се установим там и да се превърне в наша природа. Всичко Supreme, всичко Rick Owens, всичко Yoji – това са идентичности. Но нека все пак да не е всичко Carhartt. Carhartt е супер като съотношение на издръжливост, дизайн и цени. Дебелината на памука им (често бленд с някаква изкуствена материя) е такава, че дрехите стоят добре дори когато сме излезли от форма. Въпреки това, яке, суитшърт и чино Carhartt в един фит говорят най-вече за липса на въображение. Тези хора интернетът нарича Carhartt warriors.
Отново ще адвокатствам за производителите в средния диапазон, някои от които предлагат модулни или core колекции. Две тениски, пуловер и панталон от такъв бранд могат да направят чудеса за гардероба ни.
Oфициалността на костюма, ултимативната униформа от столетия, в днешно време го прави излишен, в някои контексти прекомерен. От гледна точка практичност, обаче костюмът е ненадминат. Първо, моментално решава проблема със съчетаването на артикули. Конструиран е така, че да придава форма и стои добре на всеки – прикрива където трябва и разширява раменете. През годините има и много превъплъщения — от старите Armani-та до комбинациите с поли на Tom Browne. Минималистично по замисъл облекло, и най-малката промяна има драматичен ефект. Всяко напасване придава характер. По-тънък ревер, по-къс крачол, десен...
Да обърнем бърз поглед назад. Съвременният костюм е еволюирал от ездата и военните униформи на XVII и XVIII век. Започва да бъде носен от британската аристокрация и управляващата класа, акумулирали парите си от търговия с роби. (Не случайно клъстърът на най-добрите шивашки ателиета в света е на Savile Row в централен Лондон, откъдето пък сестрите Олсън взаимстват името за своя ултра луксозен бранд – The Row.) Оттам са асоциациите за авторитет, власт, мъжественост. По-късно, през втората половина на миналия век, виждаме реакция към претенциите за авторитет - артисти от различни поприща се подиграват със структурите на власт. Спомнете си Бъроуз – хероиновият наркоман в строг костюм от три части. Гилбърт и Джордж. Завинаги! Джони Ротън в голямото сако и с разхлабена вратовръзка. Попкултурният преeкспониран сив костюм на Дайвид Бърн.
Към днешна дата, в свят брандиран с Under Armour, именно завръщането към официалността на костюма може да е подривният акт. Костюмът като бунт срещу късата гаща. Лекс Фрийдман или Светослав Петров от Boyscout във вталени черни костюми без всякаква декорация. Мати Хийли от The 1975.
Помислете за това.
❶ Първопричини
❷ Житейски истини
❸ Съвети
❹ Българското момче и Balenciaga
❺ Чисти дрехи? Колко провинциално