Струва ли си?Много хубава като книжно тяло и нежна като съдържание. Върви бързо. Гъмжи от онези фрази-прозрения, които да искаш да си подчертаеш и които преди да знам за Достоевски, Дж. М. Кутси, Зейди Смит, си мислех, че правят писателя писател.
"И разбрах нещо, което вероятно всеки родител разбира – всяко раждане, така или иначе, е Рождество. Малко семейно Рождество." "Детството е вертикал. Растеш нагоре, (...) Старостта е привикване към една дълга, може би вечна, хоризонтала." Въпреки че има доста и не по-лоши световни примери на такъв тип елегична литература – последните на Дидион, първата от сагата на Кнаусгор, "Изобретяването на самотата" на Пол Остър са заглавията само на моя рафт – на нас Георги Господинов ни е важен. Неговата биография – не – неговата география ни е важна. Познаваме софийските улици, по които се разхожда, така както познаваме селото на баща му и културите в градината му, така както познаваме успехите и неуспехите му. Хората на изкуството преформатират непосредствената ни реалност по начин, който ни позволява да я естетизираме и романтизираме, и това в крайна сметка я прави по-поносима. Господинов, щедър в интерпретациите си за нас, преформатира България ("и това е свят") и дори ни позволява да вземем името му и го парадираме като национален успех и свидетелство, че тук се случва някаква култура.