За Кристоф Льомер и неговия бранд Lemaire
Николет Стефанова
Четири са големите дуети в модата днес – колосите Мучия и Раф за Prada; съпрузите Люк и Луси Майер - той от Supreme, тя от Dior - сега обединени в Jil Sander; сестрите Олсън с техния The Row; Кристоф Льомер заедно със Сара Лин Тран за Lemaire.
Общото между всички тях е фокусът върху дрехите - прецизно изпълнени, хармонични, направени реално да бъдат носени. Радикален подход във време, когато тенденцията е през модни колекции да се коментират големите социални и политически теми като глобализация, капитализъм, феминизъм, нерядко за сметка на качеството на крайния продукт. Или пък се залита в другата крайност като се търси вдъхновение в маргинални исторически фигури или добре забравени фламандски картини. Последната колекция на Chanel например е посветена на… вила. Традиционно ревютата на двойките горе са антитеза на, както понякога се усеща, безсмисления парад от неща по време на седмиците на модата и многословието от послания.
От тях, Lemaire се заявяват най-тихо и с най-малко претенция по отношение на дизайна и на начина, по който представят колекциите си. Без непременно да робуват на модния календар, те смесват женски, мъжки и унисекс визии по време на мъжката седмица на модата и ready-to-wear. През 2023 г. представиха три ревюта, вместо традиционните четири, а за 2024 г. досега са представили една колекция. За сравнение, Jil Sander вече са пуснали три колекции за 2024 г., като консистентно на година показват по шест. Тази мини статистика демонстрира по-ограничените възможности на независимите брандове, но в случая и осъзнат отказ да се участва в надбягването, както и специалната ниша, която Lemaire са си извоювали в безпощадния моден бизнес, така че да могат да си позволят да пропускат сезони без да губят релевантност. (Да не забравяме, че Кристоф Льомер стои и зад линията Uniqlo U на Uniqlo вече седем години, чиито рилийзи са си отделни събития със собствен хайп.) С такава заявка тръгва брандът още от самото си начало - “Опитвам се да работя извън модата, имам предвид извън модния календар. Търся нов тип отношение с периодичността на модата.”, казва Кристоф в интервю от 2011 г. Допълнителното време позволява на Lemaire да следват и рафинират творческата си линия без драматични жестове.
Тяхната вселена не е аспирейшънъл в смисъла на да искаш да си идеализирания човек, който представят. Жената не излиза със сено в косите от фантазиите на Саймън Жакмус, нито пък забива ток като във фантазиите на Том Форд. Не е герой от утопията на Rick Owens или Balenciaga. Моделите им са без видим грим и с естествени коси. В кастинга няма разпознаваеми лица. Вървят бързо и с цел, подобно на жителите на метрополисите с ускорен градски метаболизъм. Наблюдавайки ги, човек се светва, че всъщност ние сме хората на Lemaire и вече сме част от тяхната вселена, че тя е нашия живот. Представят ни как грабваме кафе на път за работа и тичаме за трамвая. Може би ще ни завали докато водим децата на урок по музика, за който все още не сме закъснели, най вече благодарение на това, че носим оптималните обувки, чанта и слоеве адаптивни дрехи. Минути преди Carrefour да затвори за деня, ще напазаруваме най-необходимото и на прибиране евентуално ще се видим с приятели, които са по своя аналогичен маршрут. Това сме хората на улицата. Съвсем истинска улица, биля тя в Париж, Брюксел, София или Ханой.
(Не случайно хаштагът, под който хората си постват фитовете в Инстаграм е #lemairepeople.)
“Сутрин всички бързаме, обличаме се набързо и излизаме. Дрехите ни следователно трябва да бъдат наши съюзници: функционални, лесни за поддръжка, лесни за съхранение и за събиране на багаж. И по възможност здрави, за да издържат и да стареят красиво. Именно в тази рамка трябва да реализираме креативността си. Трябва да имаме предвид фундаменталната реалност на това, което очакваме от една дреха. Защо дънките са толкова успешни? Защо работното облекло се превърна в емблематичен елемент от ежедневното облекло? Защо суичърa стана задължителен?”
Прагматизмът, за който Кристоф Льомер говори по отношение на отделните артикули, можем да видим и като zoom out-нем на ниво колекция, и още веднъж на ниво философия на бранда. Скролвайки каталога на Vogue назад във времето, човек може да проследи постоянството в силуетите от 2011 г. до днес и как всеки нов сезон е замислен като продължение на предходния. Емблематичните за марката визии остават през годините, но изпълнени в нови гами и материи. Сякаш колекциите разказват една история, но видяна през различни перспективи. Постепенната промяна позволява на клиента на Lemaire с всяка закупена дреха или аксесоар да надгражда консистентен и завършен гардероб. Също така позволява в ония забързани сутрини да не мисли много за стайлинг ако това не му е силата, но без непременно да отива към униформения тип обличане.
В Lemaire вземат предвид забързания ни живот във функционалността на дрехите, но той ги информира и естетически. Усуканите ризи и рокли дават усещането за движение, сякаш борим насрещния вятър, дъжд, списъка със задачи и другите стихии на ежедневието. Разполагането на джобовете на палта и якета високо, по-близо до гърдите отколкото до таза, освен че е по-убобно, има и ефекта на удължаване на силуета. Панталоните са свободни. Някои от по-дългите ризи са цепнати отстрани, така че да позволяват лесен достъп до джобовете на панталона. Чантите са органична част от тоалета, увиват се по тялото (виж the croissant bag). Представени често в същия цвят като монохромния аутфит, те са неразличими от него. Когато работят с принтове, ги въвеждат дисциплинирано и универсално за двата пола. Макар все повече брандове да имат унисекс предложения (унисекс и джендърлес е в ДНК-то на Telfar; The Face линията на Acne; при ундърграунд звездата на стрийт модата Aris Tatalovich), унисекс не е нормата. При Lemaire повечето артикули, включително аксесоарите, се предлагат за мъже и за жени.
Секцията на сайта на Lemaire посветена на аксесоарите е като увеселителн парк, като магазин за лакомства, в който да притежаваш всяко едно предложение звучи като страхотна идея. Висулката с огледалце, или още по-добре - тази с манерка, в която да си вкарваме уискито на партита. Кожената табакера или портомонето за стотинки във формата на кроасан. Много от бижуата имат двойна функция - колие, което всъщност е и фенерче или това със съвсем истинска мини хармоника, направена от HOHNER, световният лидер на хармоники от 1857. А може би искаме да вкараме малко цвят като си окачим свирките им възпроизвеждащи гласове на птици, изработени от съответния вид дърво. Сигурно повлиян от годините си в Hermès, къщата представила над 2 000 дизайна на емблематичните си копринени шалове в колаборация с над 150 художници от 1937 г. насам, Кристоф Льомер ангажира артисти за принтовете си върху шалове, мултиплицирани върху ризи и рокли. Така артикулите се превръщат в платно за артиста, пространство за изява и начин работите му да достигнат нова публика. Последната капсулна колекция е с индонезийски художник, който изобразява демони, джинове и други антропоморфни същества, вдъхновени от околната среда и от индонезийските иконографски традиции, и които се раздвижват и оживяват когато са носени на шалове, ризи и рокли.
Азиатската нишка е деловима в дизайна и философията на бранда. Вдъхновение за колекция са черпили от филма Принцеса Мононоке на Студио Гибли, а Сара Лин Тран цитира френската архитектка Шарлот Перианд описваща трансформиращото си пътуване в Япония през 1940 г. - „В Япония, която беше 100% традиционна по това време, открих празнотата, силата на празнотата, религията на празнотата, която в основата си не е небитие. За японците тя представлява възможността за движение. Празнотата съдържа всичко.“ Подобно на това как тишината между нотите създава музиката, дрехите на Lemaire оставят възможност на човека, който ги носи да постави финалния щрих. Ние носим дрехите, а не те нас, и начинът по който ги носим позволява на личността ни да изпъкне. В крайна сметка в тази лекота се разкрива елегантността и личния стил.
Когато говорим за личен стил, рядко споменаваме тактилното преживяване когато докосваме и интерактваме с една дреха или аксесоар. Как се усеща върху кожата и оттам интимната връзка, която имаме с материите. Не по-малко от дизайна, тази сетивност има потенциала да предопредели настроението ни или как оперираме в света - дали сме решителни или безгрижни, предизвикателни или сдържани. Именно тук е другата сила на Lemaire - в преживяването на дрехите. Мисълта и грижата, която е вложена в тях, така че да ни поддържат в ежедневието, да ни осигуряват свобода на движение и да ни повишават качеството на живот, и всичко това докато изглеждаме като най-добрата си версия, прави Lemaire да прилича повече на хуманитарна организация, отколкото на луксозна модна къща.
Шегата настрана, човек може да се докосне до света на Льомер чрез колекциите му за Uniqlo - Uniqlo U, където десетичната запетая на цените е с една цифра напред.
БИО:
И Кростоф, и Сара Лин са свързани с литературата - той завършва Литература и приложни изкуства, а тя идва от издателския бизнес. Едноименният си бранд Кристоф създава през 1991 г. след четири години работа заедно с Кристиан Лакроа. Успоредно с това, за около десетилетие се изявява като артистичен директор на Lacoste, а през юни 2010 г. поема от Готие артистичното ръководство на Hermès. Така както Maison Martin Margiela се ребрандира в Maison Margiela след ерата на Мартин или както по-рано тази година друга френска къща, Paco Rabanne, се преименува само на Rabanne, през 2014 след като посреща Сара Лин Тран, Кристоф изпуска собственото си име от името на бранда и остава само Lemaire.
Кристоф Льомер е също така артистичен директор на центъра за научноизследователска и развойна дейност Uniqlo в Париж и проектира линията Uniqlo U.