Режисьор: Вим Вендерс
Сценарий: Такума Такасаки, Вим Вендерс
В ролите: Коджи Якушо
--------------------------------
Текст: Николет Стефанова
ТОАЛЕТНИ
Главният герой в “Прекрасни дни” е чистач на тоалетни, което носи автоматичната конотация, че в очите на обществото той е провал. Не можеше ли да изберат някаква друга нискоквалифицирана, механична работа, която да не е толкова очевидна в посланията? - помислих си още на трейлъра. Всъщност тоалетните са причината “Прекрасни дни” изобщо да бъде направен. Построени, за да посрещнат туристите в Япония като част от планираните летни олимпийски игри през 2020 г., заради COVID те не получават очакваното обществено внимание. В резултат, Коджи Янай, старшия изпълнителен директор на Fast Retailing (собственик на марката Uniqlo), и администрацията на Шибуя, търсят начин все пак да представят постройките, като първоначалната идея е била за документален филм. Режисьорът, Вим Вендерс, който има дългогодишна любовна афера с града Токио, обаче вижда потенциал за артистична изява. Вместо да интервюира архитектите-звезди, измежду които и носител на Прицкер, за концепциите зад дизайна и да говори за публичните тоалетни като символ на културата на гостоприемство в Япония, той избира да разкаже художествена история. Проследяваме ежедневието на протагониста, Хираяма, в течение, на което виждаме кадри с тоалетните отвън и как са позиционирани спрямо околната среда; получаваме идея за материалите, технологичните иновации и функционалностите вътре. Това са документалните моменти, органична част от сюжета.
Един ден в Берлин, след като суматохата на филмовия фестивал в Кан утихва, Вим Вендерс е интервюиран за това как се е родил филмът, как е подходил към него и как е създадена магия му. В отрязъка отсреща той размишлява над художественото и документлното начоло.
В Кан Коджи Якушо печели наградата за най-добър актьор. По-късно през 2023 “Прекрасни дни” е номиниран за най-добър международен игрален филм на Оскарите.
СТАТУС
Ако никой не се обръща като влезем, не ни отвръща като говорим или не обръща внимание какво правим, ако всеки човек по пътя ни се държи все едно не съществуваме, такива ярост и безсилно отчаяние ще ни изпълнят, че и най-жестокото физическо мъчение ще ни се стори като облекчение...
Уилям Джеймс
В свят на теоретична меритокрация, където финансовия успех се чете като добродетел – умните, креативните и адаптивните са възнаградени с престижни професии и обратно – финансовите провали са последица на липсата на качества, следователно заслужени... В такъв свят, бедността идва с чувство на срам. И ако бедността е стандартното наказание за ниско обществено положение, то пренебрежението и отвърнатите погледи са емоционалното наказание. Бездомните, чистачите са на практика невидими. Така че, разчитаме ли на знаци от околните, за да се ориентираме къде стоим на социалната стълбица и колко точно любов и уважение заслужаваме, предизвикателството, което ниския статус поставя пред чувството ни на себеуважение е голямо.
Хираяма забелязва бездомника-шизофреник по улиците и парковете на Шибуя и сякаш усеща връзка с него – и дваматаса поставени извън погледа на човечеството, индивидуалността им е игнорирана. Но интереса му от чужда валидация приключва с това. Той е приятно безразличен към пренебрежението на посетителите на тоалетните, когато всеки друг, дори малко докачлив човек би се почувствал унизен. Въобще цялостната му нагласа е на самодостатъчност и задоволство. В края на краищата, можем да бъдем унизени само ако сме инвестирали своята гордост и самооценка в това, което правим.
ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ
Всяко произведение на изкуството, било то политически ангажирано или не, представлява критика на живота и в крайна сметка негов коректив. Литературата, музиката, киното често стоят в противовес на доминиращите разбирания за това какво ценим като общество и по какво се прехласваме. С “Прекрасни дни” Вендерс ни казва да, обществото награждава амбицията, растежа на показателите на тримесечие, акумулирането на символи на успех, но богатството не е абсолютна величина. Относимо е към желанието. Всеки път когато се стремим към нещо, което не можем да си позволим, обедняваме. Всеки път като се чувстваме задоволени с това което имаме, колкото и да е малко реално, можем да се броим за богати. В този смисъл, Хираяма прилича малко на Сократ, който като видял купищата злато и бижута носени в процесия по атинските улици, възкликнал: “Виж колко много неща, които не искам!”.
Хираяма прекарва свободното си време в четене. Чете по една книга и като я свърши си купува нова. Една. Няма book hauls, няма я тиранията на купчината непрочетени книги. Снима с ония незадоволителни лентови апарати, които тийновете сега разнасят навсякъде. Музика слуша на касетки. В живота си не е допуснал всичките технологични джаджи, които ти изсмукват времето и не е бутан наляво-надясно от никой и нищо. Въпреки това Вендерс не намеква, че аналоговата култура превъзхожда дигиталната – и Хираяма, и племенницата му снимат едно и също с различни камери.
Филмът ни представя един щастлив герой. Удовлетворен от живота си човек, чиито базови нужди са задоволени и се радва на най-големия лукс да разполага с времето си. Но ценното тук и това, което придава автентичност, е, че подреденият свят на Хираяма не е без проблеми. Освен непрестижната професия, той живее и с провали в личен план. Емоционално най-заредената сцена, когато се вижда със сестра си, разкрива от историята му и разбираме, че Хираяма е отчужден от семейството си. Романтично също не е обвързан. Въпреки индикациите, че му се иска, той не може да си намери партньор и изгради смислени отношения. У него има една пасивност – като че ли не допринася много в социалните интеракции, не задава въпроси и не изразява мнения. Вместо това, хората минават през него със своя хаос и своята лудост, които той наблюдава неосъдително, но рядко е в състояние да помогне. Щастлив е, въпреки че е самотен.
ДРАМАТУРГИЧНИ ПОХВАТИ
Филмът ни представя един щастлив герой. Протагонистът не се стреми към нищо, не иска нищо от никой и разбира, че светъ не му дължи поведение. С това драматичното действие е изначално нарушено и традиционните линии за установяване на конфликт стават неприложими. Разчита се, че чрез рутината на ежедневието му, ще научим повечеза героя отколкото със стереотипните похвати за изграждане на напрежение. Въпреки емоционалните моменти, които Хираяма преживява, той не се променя. Ако е имало арка, то тя е завършила преди филма да започне – преди да стане чистач, преди да се отдалечи от заможното си семейството и може би кариера. За зрителя остава просто да престои в неговата перспектива, в неговия мир, както и да се наслади на филм, който не е построен по драматургичните клишета.
Преди просветлението: цепех дърва, носех вода; след просветлението: цепя дърва, нося вода.
Богатият вътрешен живот на Хираяма е внушен чрез кинематографията (визуалният език на филма), саундтрака и литературните препратки. Специално кинематографията е ключова за такъв тип медитативно кино. От светлината прозираща през листата на дърветата (komorebi), до черно-белите кадри на сънищата му. Но трикът, който задържа интереса на публика, може би на подсъзнателно ниво, е заснемането на обичайните места, които героят посещава от различни ъгли, така че с всяка нова визита да ни се разкриват повече детайли от обстановката. Първият път, когато сяда в ресторанта фокусът е основно върху масата. На следващия ден виждаме цялото помещение. На третия вече имаме представа къде е ситуиран ресторанта, как изглеждат другите посетители и т.н.
Отделно, шейсетарският саундтрак и как Хираяма се мъчи с Фокнър правят филма близък до западния зрител.
СТРУВА ЛИ СИ?
Както като малки сме се прехласвали по филми и сме искали да продължим да живеем в тяхната вселената и след като свършат, така и “Прекрасни дни” ни вдъхновява, вече като потиснати възрастни, да привнесем семплата елегантност на Вендерс в собственото си ежедневие. Всички знаем, че животът ни е изграден не от героизми, а от незначителни моменти и е хубаво да ги видим романтизирани във филм. Елегия на битовизма, без цинизъм.
Снимките са придружени кратко изложение от самите архитекти.