Зази разказва за преживяването и имплицитно ни подканва да се впуснем в нещо необичайно, нещо извън ежедневното - хем страшно, хем в безопасния свят на изкуството.
DUNE – БЪЛГАРСКИ ФРАГМЕНТ
публикация: 23.04.2025
“I don’t rush theprocess, I trust the process…
I don’t try my best, I just do and know it’s enough…
I don’t scream to be heard, I know my whisper can be most powerful…”
С тези думи, писани от Пламена Чотова - една от участничките - и подарени на саундтрака към спектакъла, започва 30-минутното представление “DUNE – български фрагмент”, създадено от френската Compagnie Volcà. Самата Пламена пристъпва в непрогледен мрак, водена от пламък на свещ. Докато търси пътя си, докато следва процеса, тя се препъва и пада, но винаги устремена в пламъка, който угасва няколко минути по-късно от собствената ѝ ръка. “Това, че се лутам, не значи, че съм изгубена…” С това женско обследване на мрака, границите и пазенето на светлината започва експериментът DUNE.
КОГАТО ЖЕНИТЕ ГОВОРЯТ С ТЕЛА, А ТИШИНАТА
ТАНЦУВА
Спектакълът няма амбиция да впечатлява. Насочен е навътре. Да, поставя женското тяло в светлината на прожекторите, но го връща обратно при самата жена - в нейна полза и в нейна чест.
Темата за феминизма присъства (или пост-феминизъм, в какъвто вярвам, че живеем) със своите превъплъщения съобразно контекста.
“DUNE” започва като съвременен танц на хореографките Малу Редарес и Лиди Бойстън. Преди две години в партньорство с театър El Hamra и с подкрепата на Френския институт, Volcà го развиват в “DUNE – тунизийски фрагмент”, посветен на жените и тяхното място в съвременния свят. Целта не е просто да се пресъздаде нещо вече съществуващо, а да се роди нещо ново с участието на 14 танцьорки от Тунис, от любителки до професионалистки, с техните жестове, истини и енергия. Хореографията е преосмислена, движенията – наситени с културните пластове на мястото, а посланието – обогатено от личните срещи и разговори между французойки и тунезийки.
В рамките на двуседмичен уъркшоп българските участнички, повечето от които никога нестъпвали на сцена, се включват в процес на колективно създаване. Присвояват си хореографията, като ѝ придават нов смисъл, нова плът. Използват телата си – меки, силни, наранени, но освободени от срам – за да разкажат история без украси и орнаментика.
За мен това не бе просто културно събитие. Това бе необходимост. В свят, който често говори вместо жените, тук жените сами взеха думата – без глас, но с пълно присъствие. Публиката превърнаха не просто в зрител, а в свидетел.
“DUNE – български фрагмент” е част от Резидентската програма на Derida Dance Center, реализирана с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития, Посолството на Франция в България, Френския институт и Teatroskop.
Научете повече за Compagnie Volcà и тяхната работа от сайта им.
В проекта танцуват: Наталия Балиева, Иванка Барера, Неда Вълчева, Яна Дукова, Аделина Калинова, Таня Петрова, Анастасия Томова, Пламена Чотова.
Във видеото долу танцуват Жулиет Шаре-Дамез, Джулия Дериен, Ясмин Хасани, Елоди Моншамп, Лиди Бойстън и Малу Редарес, по хореография на Малу Редарес и Лиди Бойстън
ДРУГИ ПОДОБНИ:
друго карго
ТРИ ПОДКАСТА
Да освободим Палестина! Но все пак, представяме ви трима феноменални комици от еврейски произход, които са встрани на мейнстрийма. Произходът е малко произволен общ знаменател, но е фактологичен, пък и самите те публично изследват своята еврейственост (?), еврейност (?), еврейчество (?), еврейщина (?)... състоянието евреин.
факти и фикции
TED AI Виена
През октомври 2024 г. за първи път Европа стана домакин на TED-конференция, посветена на иновациите в областта на изкуствения интелект (ИИ). Николет някак успя да убеди шефовете си, че е изключително важно да присъства на историческото събитие и докладва от града на Моцарт.
факти и фикции
Diddy Do It?
За конспирациите, братът Любов и моралната дилема на фена
Има ли разграничение между произведението и неговия автор е въпросът, който от #metoo насам се задава с нарастваща честота. Дилемата, която ни тормози като фенове и ни принуждава да правим мисловни акробатики само и само да осъвместим някак любимите си артисти в моралната си система.