TED AI Виена – безупречно организирана тридневна афера в града на Моцарт в края на октомври 2024 г. – се откри с бал в традиционен виенски стил в залите на емблематична сграда от XIX в. със звънкото име Курсалон. Последва интензивен ден, запълнен от кръгли маси, работилници, хакатон в ООН, както и посещения на националната библиотека и лаборатория, където да създадеш свой уникален аромат с помощта на ИИ. Основната част на конференцията – пословичните лекции на TED – обхвана повече от 12 последователни часа през последния, трети ден, през които ни бе представено техно-оптимистично бъдеще на безпрецедентна ефективност и креативност, всичко това на фона на предначертаното и неиминуемо затриване на човешкия род.
Що се отнася до аудиторията, TED AI сбира изпълнителни директори прелетели от съседна Германия или далечна Индия, представители на спонсорите на събитието, тек-брота, обикновени предприемачи, които се напъват малко повече с нетуъркинга в злеприкрито усилие да яхнат ИИ-вълната. Както многократно бе отбелязано, ИИ е мултидисциплинарен, така че всички са добре дошли на масата. Форматът на събитието е такъв, че не може да заинтересува сериозни ИТ-специалисти, защото не е достатъчно техническо; нито би могъл да задоволи юристи, тъй като само се плъзга по повърхността на регулациите. TED е поп, което не е непременно лошо. От лекторите и от неформалното общуване с другите посетители, в крайна сметка човек получава добър поглед върху тенденциите и областите, които ИИ вече революционизира, както и върху мисловния процес зад различните инициативи и изобретения. Извинявам се за клишето, но конференцията наистина оставя усещането, че си надникнал в бъдещето.
ЛЕКЦИИТЕ
Рая Хадсел от Google, напомни да не се разсейваме прекалено от чатботове или забавни картинки и върна разговора към науката. Биолозите изучават видове или екосистеми, но нямаме глобален модел за това как, например, горите и океаните си взаимодействат. С цялата полева информация – от сателитни изображения до записи на птичи песни и звуците на океана – бихме могли да постигнем цялостно разбиране на процесите на Земята. Намерим ли структура в хаоса, бихме могли да се справим с предизвикателства като климатичните промени и световния глад.
Друг лектор спомена, че същата технология, която се ползва за създаване на дипфейк видеа се използва за метеорологични прогнози – т.нар. nowcasting, който дава прогноза за времето в следващия час. Това е особено полезно в случаи на природни бедствия като урагани и торнада. (Оказва се, че забавните картинки все пак могат да бъдат полезни.)
Две лекции бяха посветени конкретно на екологичното въздействие на ИИ – потреблението на вода, парниковите газове и други климатични теми, твърде потискащи, че да се фокусираме сега над тях.
Докато всички гледаме към бъдещето, някои от лекторите отправяд поглед назад. Жулиан Шилигер и Юсеф Надер са дигитални археолози, нашумели с решаването на предизвикателството Везувий с помощта на ИИ. Заданието е било да разчетат 2000-годишен свитък, част от папирусите от Херкулан, изгорели при изригването на Везувий. Физическото разгръщане на свитъците е довело до унищожаване на много от тях, затова Шилигер и Надер дигитално сканират папируса и го разчитат без въобще да го докоснат. Какво намират в тези древни текстове? Оказва се, че те съдържат философски трактат за удоволствията в живота, като музиката и храната. Но освен хедонистични житейски уроци, технологията им има потенциала да разкрие нови империи, войни и дори да пренапише историята ни.
Видяхме решения за борба с дезинформацията чрез платформи, които маркират неверни твърдения с “възел”, подкрепени от изследвания, че 80% от хората не биха публикували така маркирано съдържание. Обсъдихме компромисите, които ще трябва да направим с личните си данни, и изследвахме предразсъдъците при профилирането на хора.
Но се чуха и други гласове. “Все говорим за рисковете и опасностите от ИИ”, започна един от лекторите. “Предлагам да погледнем от другата страна – ами ако ИИ всъщност работи?”
[Аплодисменти и викове от публиката.]
Габриеле Мацини, един от архитектите на закона за ИИ на европейско ниво, сподели опита си покрай изготвянето на регламента и го свърза със закона за червения флаг от 1865 г. (официално The Locomotive Act), с който британците ограничили скоростта на моторните превозни средства до пешеходната скорост от от 5 км/ч и задължили човек да върви пред превозното средство с истинско червено знаменце. С този пример Мацини на практика осмя страховете от напълно реалните опасности, които ИИ носи и се присъедини към общия скептицизъм на публиката към регулациите.
“Когато ИИ порасне, може би ще нарича Юрген Шмидхубер ‘татко’”, пише The New York Times. И напълно хармонично Шмидхубер беше звездата, която закри конференцията. “Когато химията се превръща в биология и възниква живот, до появата на подвижен живот, т.е. животни, изминават 3.4 милиарда години”, започна той. “След това приблизително 400 милиона години са необходими за появата на първите бозайници.” Оттам до първите примати отнема 130–140 милиона години. Още 65–67 милиона години, за да започнем да използваме инструменти, и други 1.5 милиона до най-великото изобретение – контролираният огън. Схващате идеята. Времето необходимо за всеки следващ голям пробив е частица от това за предходното. Човекът колонизира света. Започва Аграрната революция. Да превъртим напред до изобретяването на Интернета през 90-те години. Според същата тази прогресия следващата голяма година ще бъде 2029 г., когато ИИ ще навлезе във физическия свят. Иначе казано: роботите идват. ИИ е самоусъвършенстващ се софтуер, който ще се превърне в самоусъвършенстващ се хардуер. Роботите, от които ще има най-различни видове, ще се нуждаят от ресурси, за да произвеждат още от себе си. Самогенериращи се машини, които след като изконсумират биомасата (а може би и всичко останало) на Земята, ще се обърнат към Космоса. Разрастваща се ИИ-цивилизация в целия видим космос и отвъд него.
“Но защо се безпокоим?”, продължава своята научнофантастична история Юрген Шмидхубер. “Хората не са перлата в короната на сътворението.” Това, което се ражда пред очите ни, са машини с много по-висока сложност, които само ще продължават да еволюират. Сега имаме уникалната привилегия да бъдем свидетели на исторически момент, съпоставим по значение и мащаб с момента, когато химията се превръща в биология. Т.е. самото сътворение.
С прискърбие Ви съобщаваме
След като си наблюдавал картина на Франсис Бейкън, тръгваш си с чувство на облекчение; преживял си най-лошото и си преминал от другата страна. В живота понякога нямаш възможността да си тръгнеш.
Чети още...
Диктатори и трактори в Брюксел
“Изкуството не е състезателна дисциплина”, казва Кенаров, “Успехът е относителна величина.” С това напомня на героя си от “Ненадейни дисиденти”, поляк в неравна битка с корпорации и правителства да опази земята си от шистовия газ - “Ако ме питаш защо се боря, ще ти кажа. Аз съм обикновен човек и моята философия е да оставя колкото може по-малка следа на тая земя.”
Чети още...