“Книгата на Бек” от Джон Ъпдайк
Текст: Николет Стефанова
Публикация: 11.09.2024
Сега, с Ъпдайк е трудно да сбъркаме. Дали ще посегнем към Заек-сагата, есетата, поредицата художествена критика или книгата му за голф, текстовете му са обогатяващи по начина, по който хубавата литература обогатява. Не с факти или друг измерим показател, а със светоусещане. Конкретно “Книгата на Бек“ (“Кръг”, 2020 г., превод Йордан Костурков) съдържа два свята — на Изтока и на Запада — без те да са противопоставени. Географията на книгата е следната: Русия — Румъния — България — САЩ — Англия — САЩ.
Изток
Георги Марков изобличава малодушието и лицемерието на комунистическия режим от вътрешността на звяра. Ъпдайк е само посетител, който усеща неговия дъх и догатва за връзките и намеренията под официалностите. В параноичната мъгла обвила трите източни държави, той навигира предпазливо и доста умело за американец. Ориентира се в двойните кодове на комуникация, и то през лимитирания си и строго куриран престой. В Румъния е воден на лоши, но за сметка на това безкрайни представления, чак да се зачуди комунистите някога прибират ли се по домовете си. Когато най-накрая е свободен да си тръгне, вдишва “огромни количества от синята румънска нощ“. Пътешествията описва с елегантност и с любезността на чужденеца, но каквото има да се каже се казва. В Москва е превозван като “някаква чуплива антикварна рядкост — ако ме включат в най-близкия контакт, от мен ще шурне червена, бяла и синя светлина”. Ето това е типична за Ъпдайк фраза, с която да ни напомни, че при писането има нива — той е професионален писател, а ние сме само любители. Когато с домакините му обсъждат други писатели, разговорите са нажежени с политически подтекст. Истинските мнения се крият в недоизказаното, подразбират се индиректно. Само руските класици са безопасна територия и Набоков, който принадлежи и на Изтока и на Запада.
Запад
Както е и в живота, Лондон блести най-ярко, с колоритните си герои, с партита и с изобилието на култура. Алтер егото на Ъпдайк, Бек, през деня е обезпокояван от журналисти, докато вечерите му са запълнени с приеми в негова чест, а нощните прекарва в луксозния апартамент на новата си английска приятелка. Мериса е обвита в мистерия — тая вечна неяснота присъща за висшата класа, а именно откъде са им парите. Богатството предавано през поколенията (generational wealth) системно се прикрива зад пословичните английски дискретност и декорум. Последната книга на Зейди Смит, “The Fraud”, атакува този въпрос и беше рекламирана като романът, който ще разкрие откъде точно идват парите на г-н Дарси (героят от “Гордост и предразсъдъци“). Спойлър: идват от Карибите. Ако не директно от трансатлантическата търговия с роби, то поне от плантациите, обработвани с робски труд.
Потайности, двуличие и индиректно общуване, оказва се, има навсякъде. В Англия се прикриват неудобни теми; в България и Русия са средство за оцеляване когато не знаеш от кого си наблюдаван и кога.
Национална портретна галерия, институт Смитсониън; подарък от Ървинг Пен
Струва ли си?
Въпреки казаното, “Книгата на Бек” не се занимава изключително с класови проблеми и (може би) не е коректно да се възприема като социална критика. Това е само един възможен прочит, който не включва еврейските въпроси, нито многото любовни забежки и екзистенциални кризи на героя. Личните истории се навързват и сглобяват една по-голяма картина и по-широк поглед над света, с културните и политически динамики на периода. Нелоша причина да попрочетем нещо. Дали препускаме или се влачим по списъка със задачи, ежедневието заплашва да ни изсмуче и затъпи. Текстовете на Ъпдайк, като част от литературния пантеон, ни предпазват от това да се смалим в чувства и мислите си. Вид интелектуална профилактика.
„Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?“ от Франсоаз Саган
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
“Градинарят и смъртта”
от Георги Господинов
Когато думите на Господинов се размазват, после подгизват и накрая се разпадат на безполезни, нечетливи парченца.
Като предмет последната книга на Господинов го нарежда до Джоан Дидион, Карл Уве Кнаусгор, Пол Остър, К. С. Луис.
от Георги Господинов
Когато думите на Господинов се размазват, после подгизват и накрая се разпадат на безполезни, нечетливи парченца.
Като предмет последната книга на Господинов го нарежда до Джоан Дидион, Карл Уве Кнаусгор, Пол Остър, К. С. Луис.
филми, Николет Стефанова
“Прекрасни дни”, филм на Вим Вендерс
Всички знаем, че животът ни е изграден не от героизми, а от незначителни моменти и е хубаво да ги видим романтизирани във филм. Вендерс е създал една елегия на битовизма и антиконсумеризма, без цинизъм. Бонусът е саундтрака с шейсетарски и седемсетарски класики.
Чети още