“Книгата на Бек” от Джон Ъпдайк
Николет Стефанова
Сега, с Ъпдайк е трудно да сбъркаме. Дали ще посегнем към Заек-сагата, есетата, поредицата художествена критика или книгата му за голф, текстовете му са обогатяващи по начина, по който хубавата литература обогатява. Не с факти или друг измерим показател, а със светоусещане. Конкретно “Книгата на Бек“ (“Кръг”, 2020 г., превод Йордан Костурков) съдържа два свята — на Изтока и на Запада — без те да са противопоставени. Географията на книгата е следната: Русия — Румъния — България — САЩ — Англия — САЩ.
Изток
Георги Марков изобличава малодушието и лицемерието на комунистическия режим от вътрешността на звяра. Ъпдайк е само посетител, който усеща неговия дъх и догатва за връзките и намеренията под официалностите. В параноичната мъгла обвила трите източни държави, той навигира предпазливо и доста умело за американец. Ориентира се в двойните кодове на комуникация, и то през лимитирания си и строго куриран престой. В Румъния е воден на лоши, но за сметка на това безкрайни представления, чак да се зачуди комунистите някога прибират ли се по домовете си. Когато най-накрая е свободен да си тръгне, вдишва “огромни количества от синята румънска нощ“. Пътешествията описва с елегантност и с любезността на чужденеца, но каквото има да се каже се казва. В Москва е превозван като “някаква чуплива антикварна рядкост — ако ме включат в най-близкия контакт, от мен ще шурне червена, бяла и синя светлина”. Ето това е типична за Ъпдайк фраза, с която да ни напомни, че при писането има нива — той е професионален писател, а ние сме само любители. Когато с домакините му обсъждат други писатели, разговорите са нажежени с политически подтекст. Истинските мнения се крият в недоизказаното, подразбират се индиректно. Само руските класици са безопасна територия и Набоков, който принадлежи и на Изтока и на Запада.
Запад
Както е и в живота, Лондон блести най-ярко, с колоритните си герои, с партита и с изобилието на култура. Алтер егото на Ъпдайк, Бек, през деня е обезпокояван от журналисти, докато вечерите му са запълнени с приеми в негова чест, а нощните прекарва в луксозния апартамент на новата си английска приятелка. Мериса е обвита в мистерия — тая вечна неяснота присъща за висшата класа, а именно откъде са им парите. Богатството предавано през поколенията (generational wealth) системно се прикрива зад пословичните английски дискретност и декорум. Последната книга на Зейди Смит, “The Fraud”, атакува този въпрос и беше рекламирана като романът, който ще разкрие откъде точно идват парите на г-н Дарси (героят от “Гордост и предразсъдъци“). Спойлър: идват от Карибите. Ако не директно от трансатлантическата търговия с роби, то поне от плантациите, обработвани с робски труд.
Потайности, двуличие и индиректно общуване, оказва се, има навсякъде. В Англия се прикриват неудобни теми; в България и Русия са средство за оцеляване когато не знаеш от кого си наблюдаван и кога.
Национална портретна галерия, институт Смитсониън; подарък от Ървинг Пен
Струва ли си?
Въпреки казаното, “Книгата на Бек” не се занимава изключително с класови проблеми и (може би) не е коректно да се възприема като социална критика. Това е само един възможен прочит, който не включва еврейските въпроси, нито многото любовни забежки и екзистенциални кризи на героя. Личните истории се навързват и сглобяват една по-голяма картина и по-широк поглед над света, с културните и политически динамики на периода. Нелоша причина да попрочетем нещо. Дали препускаме или се влачим по списъка със задачи, ежедневието заплашва да ни изсмуче и затъпи. Текстовете на Ъпдайк, като част от литературния пантеон, ни предпазват от това да се смалим в чувства и мислите си. Вид интелектуална профилактика.
„Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?“ от Франсоаз Саган
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
филми, Николет Стефанова
“Прекрасни дни”, филм на Вим Вендерс
Всички знаем, че животът ни е изграден не от героизми, а от незначителни моменти и е хубаво да ги видим романтизирани във филм. Вендерс е създал една елегия на битовизма и антиконсумеризма, без цинизъм. Бонусът е саундтрака с шейсетарски и седемсетарски класики.
Всички знаем, че животът ни е изграден не от героизми, а от незначителни моменти и е хубаво да ги видим романтизирани във филм. Вендерс е създал една елегия на битовизма и антиконсумеризма, без цинизъм. Бонусът е саундтрака с шейсетарски и седемсетарски класики.
книги, Николет Стефанова
“Consider This” от Чък Паланюк
За четенето като консумиране и за писането като създаване на продукт.
Авторът на “Боен клуб” ни учи как да напишем въздействащ текст и евентуално да го продадем. Не използвай абстракции, казва. Моделирай историята си по класическите архетипи. Създай напрежение. Пиши през героите, а не за тях. Убий майката или бащата на протагониста още в първата страница.
Чети още