Карго критик
Факти и фикции
Култ към
личността
Рубрики
Брюксел | София | Цюрих
Примери за политически романи от световната класика:
"Мидълмарч" от Джордж Елиът (1871) изобличава либералния идеализъм в провинциалните общества.
"Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война" от Ярослав Хашек (1923) и "На западния фронт нищо ново" (1929) на Ерих Мария Ремарк за Първата сетовна.
"Гроздовете на гнева" от Джон Стайнбек (1939) за Голямата депресия.
"Роден син" от Ричард Райт (1940) за системния расизъм в Америка.
"1984" от Джордж Оруел (1949) и "Портокал с часовников механизъм" от Антъни Бърджес (1962) за крайните политически системи.
"Атлас изправи рамене" от Айн Ранд (1957) – библията на либретарианците.
"Цар плъх" от Джеймс Клавел (1962) за човешката психика по време на война и в пленничество.
"Кланица пет" от Кърт Вонегът (1969) и Втората световна.
"Родените в полунощ" от Салман Рушди (1981) и индийската независимост.
"Пари" от Мартин Еймис (1984) като коментар на тачеризма.
“Разказът на прислужницата" от Маргарет Атууд (1985) за евнагелисткия пуританизъм е американската култура.
"Възлюбена" от Тони Морисън (1987) за личното опустошение, което робството нанася.
nnnnnn nnnnnnnnnn nnnnnnnnn nnnnnnnnnn nnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnnn nnn
hhhhhhhhhhhhhh hhhhhhhhhhhh nhnhhhhhhhhhhhhhhhhh hhhhhhhhhhhhhhhhhhhh
- Lorem Ipsum Dolor-Sit Amet
- Vivamus sed condimentum leo commentarriat
- Tr. Aliquam efficitur suscipit magna vel
- Publisher: Querido
- Design: Quisque Malesuada
- Typeface: Fusce Elementum Sapien
- Lorem Ipsum Dolor-Sit Amet
- Vivamus sed condimentum leo commentarriat
- Tr. Aliquam efficitur suscipit magna vel
- Publisher: Querido
- Design: Quisque Malesuada
- Typeface: Fusce Elementum Sapien
С прискърбие Ви съобщаваме
За смъртта на родител...
След като си наблюдавал картина на Франсис Бейкън, тръгваш си с чувство на облекчение; преживял си най-лошото и си преминал от другата страна. В живота понякога нямаш възможността да си тръгнеш.
Диктатори и трактори в посолството в Брюксел
За сборника с репортажи на Димитър Кенаров, но повече за срещата на автора с българската интелигенция зад граница и как така и не можах да си изляза от главата.
“Изкуството не е състезателна дисциплина”, казва Кенаров, “Успехът е относителна величина.” С това напомня на героя си от “Ненадейни дисиденти”, поляк в неравна битка с корпорации и правителства да опази земята си от шистовия газ - “Ако ме питаш защо се боря, ще ти кажа. Аз съм обикновен човек и моята философия е да оставя колкото може по-малка следа на тая земя.”
Когато дрехите са на почит
За Кристоф Льомер и неговият бранд Lemaire
Мисълта и грижата, която е вложена във всяка дреха и аксесоар, така че да ни поддържат в ежедневието, да ни осигуряват свобода на движение и да ни повишават качеството на живот, и всичко това докато изглеждаме като най-добрата си версия, прави Lemaire да прилича повече на хуманитарна организация, отколкото на луксозна модна къща.
“Фигури” от Мария Попова
Още от жълтите каренца на Мария Попова - българката зад блогът The Marginalian, а преди преименуването си познат като Brain Pickings.
Логично и необходимо проектът на Попова се разгръща в книга. “Фигури” проследява историите на Йохан Кеплер, Мария Мичъл, Маргарет Фулър, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Рейчъл Карсън, среща ги и ги преплита в света на идеите. Книгата е и едно напоняне да преодолеем пропастта между минало и настояще, защото историята не е просто далечен запис на събития, а непрекъснат диалог, който тласка и оформя живота ни днес.