Текст: Антония Начева
Публикация: 11.06.2025
„Нека ви улесня. Сложете ме където искате: заблуден социалист, беззъб хуманист, наивен романист, полезен идиот, апологет, ревизионист, съюзник, противник, сътрудник, предател, непростим страхливец. В този конкретен текст личното ми мнение няма повече тежест от едно зрънце царевица. Единственото, което има някаква тежест в този текст, са мъртвите.“
— Зейди Смит, Shibboleth, Ню Йоркър, 2024 г.
Така британската писателка Зейди Смит описва бездната, в която се е превърнало публичното говорене за Палестина. Езикът е превърнат в оръжие, думите — в алиби, а истината за потърпевшите се маргинализира политически и интелектуално. Затова „Газа отвръща с думи“ (”Black Flamingo Publishing”, 2024 г., превод: Колектив) е не просто важна, а наложителна книга.
Сборникът, съставен от покойния палестински писател и университетски преподавател Рифат Аларир, събира разкази на негови студенти от Ивицата Газа – повечето на възраст между 19 и 20 години. Това са първите им стъпки в литературата, написани непосредствено след друга израелска военна операция — „Лято олово“ (2008–2009). Разказите са сурови, недодялани на места, но затова пък безкомпромисно искрени.
Историите описват живота в едно задушено пространство, където бъдещето е лукс, а оцеляването — ежедневно чудо. Говорят за разрушени домове, за маслинови дървета, изтръгнати от земята — не просто като загуба на поминък, а като загуба на корен. Някои от героите са принудени да копаят тунели, защото само така могат да хранят семействата си — Хамас плаща повече от всяка друга работа.
Целта не е да се оправдае насилието, а да се разкрият неговите корени – отчаянието, безизходицата, системната разруха. Ставаме свидетели на това как цяла общност, затворена между стените на една от най-гъсто населените и обстрелвани територии в света, губи все повече и повече от своето човешко лице — не защото го няма, а защото светът отказва да го види.
— Какво има оттатък небето? – попитах майка ми.
— Рай.
— Как изглежда?
— Като детски мечти.*
През цялото време Аларир настоява пред студентите си, че ционизмът не бива да се бърка с юдаизма. Той учи, че разказването е акт на съпротива — не чрез насилие, а чрез език и памет. Уви, самият той е убит през декември 2023 г. при израелски въздушен удар. Не доживя да види — а може би по-добре, че не видя – пълната деформация, разруха и обезлюдяване на Газа.
„Газа отвръща с думи“ може да се окаже моралното огледало, необходимо на тази част от българската интелигенция и — ако изкуството и литературата могат да променят умове и сърца — да се присъедини към световната. Към „наивни идеалисти“ като индийската писателка и носителка на награда „Букър“ Арундати Рой, която определя случващото се като „геноцид в реално време“; Алис Уокър, която предупреждава, че Западът е на ръба да изгуби моралното си право на съчувствие, ако продължава да оправдава убийствата; ирландката Сали Руни, която отказва да участва в културната нормализация на окупацията, и нигериеца Бен Окри, който припомня, че „литературата не може да бъде безмълвна, когато деца умират от бомби и глад.“
В „Газа отвръща с думи“ няма лозунги и призиви да избираме страна. Само обостря слуха ни за гласовете, които още шепнат изпод руините — където думите са единствената останала съпротива. Разказите, писани като реакция на друга кървава кампания на израелското правителство („Лято олово“), са литературният отговор на тогавашния ужас. Това, което предстои да бъде написано в резултат на съвременния геноцид, обаче ще бъде неизбежно по-страшно, по-черно, по-непоносимо. Защото ако тогава светът се е оправдавал, че не вижда — днес той гледа, в реално време, и пак мълчи.
И може би утре ще четем нови разкази, писани от оцелелите деца, но тогава ние, които мълчим днес, ще сме героите в кошмарите им.
На български сборникът излиза благодарение на издателство Black Flamingo Publishing и Колектив за обществени интервенции, с концепция, която сама по себе си носи солидарност: всеки разказ е доброволно преведен от различен преводач. Сред тях са личности с ясна и открита позиция срещу избиването на невинни – журналистът Димитър Кенаров, диригентът и писател Герган Ценов, литературоведът Димитър Камбуров и други.
Последните страници съдържат кратка биографична бележка за всеки от младите автори — някои от тях и до днес използват социалните мрежи, за да разказват за ада, в който продължават да живеят.
* Из разказът “Белези” от Ая Рабах, превод Цена Сарандева.
“ФБАНЗЕЙРО ОКОТÒ”
от Елиане Брум
Пътуване до Амазония, център на света.
Книга от поредицата “Земя” на “Жанет 45” за битките на месните жители с унищожаването на амазонските гори, както и тъгата и тревогата, предизвикани от промените в околната среда, които влияят на личното им усещане за идентичност и дом. Важен документ за разбирането на психосоциалните ефекти от екологичните и климатичните кризи.
от Елиане Брум
Пътуване до Амазония, център на света.
Книга от поредицата “Земя” на “Жанет 45” за битките на месните жители с унищожаването на амазонските гори, както и тъгата и тревогата, предизвикани от промените в околната среда, които влияят на личното им усещане за идентичност и дом. Важен документ за разбирането на психосоциалните ефекти от екологичните и климатичните кризи.
книги, Антония Начева
“Сини нощи” от Джоун Дидиън
През дългата си кариера на есеист и хроникьор на случващото се в Америка и по света, Джоун Дидиън развива остър нюх за разпознаване на житейските катастрофи. На чуждите, но не и своите.
“Лекар, с когото понякога разговарям, констатира, че не съм се адаптирала адекватно към стареенето.
‘Нещо повече’, искам да му кажа.
Всъщност изобщо не съм се приспособила към стареенето. Всъщност съм живяла целия си досегашен живот, без да вярвам, че ще остарея.”
Чети още
книги, факти и фикции, Николет Стефанова
“Диктатори, трактори и други приключения” от Димитър Кенаров
“Изкуството не е състезателна дисциплина”, казва Кенаров, “Успехът е относителна величина.” С това напомня на героя си от “Ненадейни дисиденти”, поляк в неравна битка с корпорации и правителства да опази земята си от шистовия газ - “Ако ме питаш защо се боря, ще ти кажа. Аз съм обикновен човек и моята философия е да оставя колкото може по-малка следа на тая земя.”
Чети още
книги, Антония Начева
“Фигури” от Мария Попова
Още от жълтите каренца на Мария Попова - българката зад блогът The Marginalian, а преди преименуването си познат като Brain Pickings. Логично и необходимо проектът на Попова се разгръща в книга. Текстът е и едно напоняне да преодолеем пропастта между минало и настояще, защото историята не е просто далечен запис на събития, а непрекъснат диалог, който тласка и оформя живота ни днес.
Чети още