„Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?“ от Франсоаз Саган
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ 3 години след публикуването на дебютния ѝ и до ден днешен най-известен роман, “Добър ден, тъга”, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ 3 години след публикуването на дебютния ѝ и до ден днешен най-известен роман, “Добър ден, тъга”, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
“Consider This” от Чък Паланюк
За четенето като консумиране и за писането като създаване на продукт.
Авторът на “Боен клуб” ни учи как да напишем въздействащ текст и евентуално да го продадем. Не използвай абстракции, казва. Моделирай историята си по класическите архетипи. Създай напрежение. Пиши през героите, а не за тях. Убий майката или бащата на протагониста още в първата страница.
Чети още
За четенето като консумиране и за писането като създаване на продукт.
Авторът на “Боен клуб” ни учи как да напишем въздействащ текст и евентуално да го продадем. Не използвай абстракции, казва. Моделирай историята си по класическите архетипи. Създай напрежение. Пиши през героите, а не за тях. Убий майката или бащата на протагониста още в първата страница.
Чети още
“Фигури” от Мария Попова
Още от жълтите каренца на Мария Попова - българката зад блогът The Marginalian, а преди преименуването си познат като Brain Pickings. Логично и необходимо проектът на Попова се разгръща в книга. Текстът е и едно напоняне да преодолеем пропастта между минало и настояще, защото историята не е просто далечен запис на събития, а непрекъснат диалог, който тласка и оформя живота ни днес.
Още от жълтите каренца на Мария Попова - българката зад блогът The Marginalian, а преди преименуването си познат като Brain Pickings. Логично и необходимо проектът на Попова се разгръща в книга. Текстът е и едно напоняне да преодолеем пропастта между минало и настояще, защото историята не е просто далечен запис на събития, а непрекъснат диалог, който тласка и оформя живота ни днес.
дрехи, Николет Стефанова
Когато дрехите са на почит
За Кристоф Льомер и неговият бранд Lemaire
Мисълта и грижата, която е вложена във всяка дреха и аксесоар, така че да ни поддържат в ежедневието, да ни осигуряват свобода на движение и да ни повишават качеството на живот, и всичко това докато изглеждаме като най-добрата си версия, прави Lemaire да прилича повече на хуманитарна организация, отколкото на луксозна модна къща.
Когато дрехите са на почит
За Кристоф Льомер и неговият бранд Lemaire
Мисълта и грижата, която е вложена във всяка дреха и аксесоар, така че да ни поддържат в ежедневието, да ни осигуряват свобода на движение и да ни повишават качеството на живот, и всичко това докато изглеждаме като най-добрата си версия, прави Lemaire да прилича повече на хуманитарна организация, отколкото на луксозна модна къща.
книги, Антония Начева
“Сини нощи” от Джоун Дидиън
През дългата си кариера на есеист и хроникьор на случващото се в Америка и по света, Джоун Дидиън развива остър нюх за разпознаване на житейските катастрофи. На чуждите, но не и своите.
“Лекар, с когото понякога разговарям, констатира, че не съм се адаптирала адекватно към стареенето.
‘Нещо повече’, искам да му кажа.
Всъщност изобщо не съм се приспособила към стареенето.
Всъщност съм живяла целия си досегашен живот, без да вярвам, че ще остарея.”
Чети още
книги, факти и фикции, Николет Стефанова
“Диктатори, трактори и други приключения” от Димитър Кенаров
“Изкуството не е състезателна дисциплина”, казва Кенаров, “Успехът е относителна величина.” С това напомня на героя си от “Ненадейни дисиденти”, поляк в неравна битка с корпорации и правителства да опази земята си от шистовия газ - “Ако ме питаш защо се боря, ще ти кажа. Аз съм обикновен човек и моята философия е да оставя колкото може по-малка следа на тая земя.”