ПРЕКРАСНИЯТ ЖИВОТ НА АРТЪР ЛЕС
от Андрю Шон Гриър
Текст: Николет Стефанова
Публикация: 21.07.2025
Виждаме Артър Лес, седнал на плюшен диван в лобито на нюйоркски хотел, издълженият му силует облечен в бяла риза и емблематичния му син костюм в нюанс на синьото малко дързък за човек на 50 години. Седи, полюшва полусъбут лъскав мокасин и се взира във високия часовник на стената, без да знае, че стрелките му са застинали на същото място от години. В Ню Йорк е, за да интервюира комерсиално успешният автор на научно-популярни романи Х. Х. Х. Мандерн. (В традицията на Дж. Р. Р. Толкин и Джордж Р. Р.Мартин, третото ‘Х’ тук е за комичен ефект.)
Всъщност е в Ню Йорк, за да не е в Сан Франциско. Самият той писател, Лес е решил да приеме всички възможни ангажименти, които да го откъснат от дома. Ще го видим на конференция в Мексико Сити, където ще ни се разкрият нови епизоди от предисторията му, ще го видим на писателски конкурс в Торино, ще преподава в Берлин. Проблемите си ще разрешава между луксозна ваканция в Мароко и християнски ритрийт център в Индия. Както казва Андреа Лонг Чу — друга носителка на “Пулицър”, но за критика — по повод хита “Малък живот” на Ханя Янагихара, не е престъпление да вкараш командировката си в в сюжета на романа си. (Но пък тогава нямаш право на възражение, когато критиката те разпознава като пътеписец, а не романист.) Авторът на ‘Лес’, Андрю Шон Гриър, говори открито за това как е търсил платени писателски задания в различни точки на света и как си е поставил за цел да не описва нищо от дестинациите извън видяното лично. Ето защо няма и не може даима задълбочено изследване на местата.
Не знам по-голямо удоволствие от това да си сам в чужд град, но не можеш да изградиш цял роман на радости и забавления — ще бъде без посока. Затова Гриър дава на героя си неизбежните при пътуване фрустрации (загубен куфар в Осака, обсесивна битка с пословичната френска администрация...), както и несъвършенства на характера, които водят я до накърнено достойнство, я до някоя неприятна, но съвсем поносима злополука. “Кой бог има толкова излишно време, че да организира тъкмо това изтънчено унижение?” — се пита в книгата. Подхвърлян от една комична ситуация към друга, вниманието на добре облечения и приятно разсеян Лес всъщност е ангажирано от по-големи теми — тресат го любовни мъки, страх от остаряване и донякъде липса на професионално признание.
Наративът в близко трето лице ни подвежда да мислим Артър Лес за посредствен писател — последната му чернова е отхвърлена от издателя, Лес не познава своите колеги съвременници, принуден е да се преструва, че е чел работите им — но това е измамно впечатление и се дължи на самокритичност и естественото чувство за малоценност, съпътстващи креативните професии. Скромността е багажът, който Лес не успява да изгуби при многото си пътешествия.
Така както Филип Рот е упрекван, че изобличава пред гоим интимни подробности от живота на евреите, така както Болдуин критикува Ричард Райт, че затвърждава расови стереотипи, по същия начин Артър Лес е бойкотиран от общността, към която принадлежи, заради безсмисленото страдание, на което подлага гей героите си, вместо да покаже нещо красиво от гей света. (“Ти си добър писател, но лош гей”.) Всяко общество си има претенции към собствената си история и как следва да бъде представена на света. Какво трябва да представлява еврейският роман, афро-американският, LGBTQ-романът... Работата на писателя обаче е да каже истината и да живее с последствията.
За Артър Лес цената е да бъде подминат от критиката и игнориран от гей общността, но пък неговият създател, Гриър, се радва на признание, през 2018 г. институционализирано с “Пулицър”. “Прекрасният живот на Артър Лес” (“Колибри”, 2019 г., превод Паулина Мичева) влиза в канона на queer литературата, иначе изградена от вътрешни борби, патологизирана сексуалност и отчаяние. На такъв фон появата на лек, хумористичен роман е политически акт сам по себе си и свидетелство за дългия път извървян от queer общността, ако не у нас, то поне на Запад.
В анотациите на българското издание Лес е описан като “провален писател на прага на петдесетте”, “пътуващ по света американец”, а историята — като “любовна”, но никъде не се споменава сексуалната ориентация на героя. В нормалните общества обозначаването на книга с LGBTQ е полезен ориентир, макар че се съмнявам, че и там непредубеденият хетеросексуален читател естествено гравитира към този сектор на книжарницата. Етикирането може да отблъсне или привлече. Трилър, фентъзи (т.нар. жанрова литература) или queer — всички те изследват човешката природа и са богати на образци, които би било жалко човек да подмине заради предразсъдък. (Бележка до себе си: чети разнообразно.)
За илюстрация на универсалността на човешкото преживяване може да погледнем към темата за остаряването в романа. Заради СПИН епидемията от 90-те, поколението на Лес/Гриър е първото, поне в модерния културен контекст, което доживява след петдесетте. Какъв е моделът на възрастния гей? Дали да имаш деца или да станеш будист? Дали да останеш момче завинаги, да ходиш до Турция, да се боядисваш и гладуваш за релеф, докато не се строполиш на дансинга на 80? Или оставяш сивото по косата и скриваш шкембенце под елегантни кашмирени пуловери с усмивка по безвъзвратно изминалите удоволствия? Жените може и да разполагаме с изобилие от примери, но грубо погледнато изборът ни се свежда до същите два стереотипа - дали да остаряваме като Мадона или Пати Смит.
За Артър Лес цената е да бъде подминат от критиката и игнориран от гей общността, но пък неговият създател, Гриър, се радва на признание, през 2018 г. институционализирано с “Пулицър”. “Прекрасният живот на Артър Лес” (“Колибри”, 2019 г., превод Паулина Мичева) влиза в канона на queer литературата, иначе изградена от вътрешни борби, патологизирана сексуалност и отчаяние. На такъв фон появата на лек, хумористичен роман е политически акт сам по себе си и свидетелство за дългия път извървян от queer общността, ако не у нас, то поне на Запад.
В анотациите на българското издание Лес е описан като “провален писател на прага на петдесетте”, “пътуващ по света американец”, а историята — като “любовна”, но никъде не се споменава сексуалната ориентация на героя. В нормалните общества обозначаването на книга с LGBTQ е полезен ориентир, макар че се съмнявам, че и там непредубеденият хетеросексуален читател естествено гравитира към този сектор на книжарницата. Етикирането може да отблъсне или привлече. Трилър, фентъзи (т.нар. жанрова литература) или queer — всички те изследват човешката природа и са богати на образци, които би било жалко човек да подмине заради предразсъдък. (Бележка до себе си: чети разнообразно.)
За илюстрация на универсалността на човешкото преживяване може да погледнем към темата за остаряването в романа. Заради СПИН епидемията от 90-те, поколението на Лес/Гриър е първото, поне в модерния културен контекст, което доживява след петдесетте. Какъв е моделът на възрастния гей? Дали да имаш деца или да станеш будист? Дали да останеш момче завинаги, да ходиш до Турция, да се боядисваш и гладуваш за релеф, докато не се строполиш на дансинга на 80? Или оставяш сивото по косата и скриваш шкембенце под елегантни кашмирени пуловери с усмивка по безвъзвратно изминалите удоволствия? Жените може и да разполагаме с изобилие от примери, но грубо погледнато изборът ни се свежда до същите два стереотипа - дали да остаряваме като Мадона или Пати Смит.
СТРУВА ЛИ СИ?
Други заглавия
“Градинарят и смъртта”
от Георги Господинов
Когато думите на Господинов се размазват, после подгизват и накрая се разпадат на безполезни, нечетливи парченца.
Като предмет последната книга на Господинов го нарежда до Джоан Дидион, Карл Уве Кнаусгор, Пол Остър, К. С. Луис.
от Георги Господинов
Когато думите на Господинов се размазват, после подгизват и накрая се разпадат на безполезни, нечетливи парченца.
Като предмет последната книга на Господинов го нарежда до Джоан Дидион, Карл Уве Кнаусгор, Пол Остър, К. С. Луис.
„Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?“ от Франсоаз Саган
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ 3 години след публикуването на дебютния ѝ и до ден днешен най-известен роман, “Добър ден, тъга”, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
Докато мадам Саган беснее по парижките улици и разказва на камерата за катастрофата, която почти приключва живота ѝ 3 години след публикуването на дебютния ѝ и до ден днешен най-известен роман, “Добър ден, тъга”, в хаоса на високата скорост, тя блъска пешеходец. С това екипът на BBC получава не само автентичното Саган-преживяване, а и улавя и затвърждава легендата.
Чети още
“ФБАНЗЕЙРО ОКОТÒ”
от Елиане Брум
Пътуване до Амазония, център на света.
Книга от поредицата “Земя” на “Жанет 45” за битките на месните жители с унищожаването на амазонските гори, както и тъгата и тревогата, предизвикани от промените в околната среда, които влияят на личното им усещане за идентичност и дом. Важен документ за разбирането на психосоциалните ефекти от екологичните и климатичните кризи.
от Елиане Брум
Пътуване до Амазония, център на света.
Книга от поредицата “Земя” на “Жанет 45” за битките на месните жители с унищожаването на амазонските гори, както и тъгата и тревогата, предизвикани от промените в околната среда, които влияят на личното им усещане за идентичност и дом. Важен документ за разбирането на психосоциалните ефекти от екологичните и климатичните кризи.
книги, Николет Стефанова
“Книгата на Бек” от Джон Ъпдайк
Дали препускаме или се влачим по списъка със задачи, ежедневието заплашва да ни
изсмуче и затъпи. Текстовете на Ъпдайк, като част от литературния пантеон, ни
предпазват от това да се смалим в чувства и мислите си. Вид интелектуална
профилактика.
Чети още